Първото българско земеделско-промишлено изложение е открито в Пловдив на 15 август 1892 година. За по-малко от година на площ от 90 хиляди квадратни метра е създаден модерен за времето си комплекс, който е водоснабден и електрифициран, разполага с функционален сграден фонд, а също и с облагородени места за отдих и почивка. На това първо за Балканите изложение Европа и светът се срещат с непознатата стопанска България, а българите – със съвременните технически достижения. До закриването на 1 ноември изложението е посетено от 167 922 души.
Гостите
Първото стопанско изложение е тържествено открито с топовни гърмежи, в присъствието на княз Фердинанд, висши духовници начело с митрополит Натанаил, целия тогавашен Министерски съвет, начело с министър-председателя Стефан Стамболов, български и чуждестранни индустриалци, журналисти, кореспонденти и хиляди посетители. Върху обширната панаирна площ между дървета и цветни алеи, фонтани и голямо изкуствено езеро са издигнати 36 красиви павилиона. Освен внушителния Главен павилион (в него са представени земеделието, занаятите и учебно-художественото дело) има палати за горите и риболовството, за минералите и мините, павилиони на отделни градове и окръзи, на фабриканти и търговски фирми, както и зали за чуждестранните изложители от Австрия, Чехия, Унгария, Германия, Турция…
Наред с традиционните произведения на земеделието (розово масло и жито, зеленчуци и плодове) на панаира са показани и първите изделия на новородената ни индустрия. Изключителен интерес предизвикват вълнените сукна и шаяците, произведени в Габрово и Сливен, гайтаните и коприните на карловци, пловдивските въжарски изделия, обработените кожи, сапуните, тютюните, българското пиво и вино… Посетителите се любуват и с интерес разглеждат прочутите габровски гаванки и шарени стомни, рунтавите калпаци и абите, медените сахани, пъстрите китеници, черги и килими… Чуждите представителства демонстрират предимно земеделска промишлена техника. Това позволява на посетителите да видят различни видове плугове, вършачки, сеялки.
В продължение на два месеца и половина Пловдивското изложение посреща почти 168 хиляди посетители – внушителна цифра при слабо развития тогава транспорт. Много са и „чудесата“, които то предлага – освен изкуствената пещера с водопада и голямото езеро, по което плува корабче с 16 пътници на борда, за пръв път в България пред смаяните погледи на нашенци френският въздухоплавател Йожен Годар като „птица“ се издигнал в небето с балон и прелетял до близките села. Също за пръв път в България светнали електрически лампи и „превърнали нощта в ден“. Тук може да се види и да чуе „чудото на века“ – „говорещата машина“ – фонографът на Едисон, който „повтарял песни, разговори и свирни“, както и първите телефонни разговори, провеждани от „две малки, преносими стаички“ и какви ли още не „чудеса и невероятни неща“ (както пише тогавашната преса).
Не липсват и културни прояви. Свирят оркестри, изнасят се театрални спектакли, майсторството си показват певци и свирачи от цялата страна. По време на изложението е проведен първият у нас хоров събор и преглед на музикалното творчество. Книжарят Христо Г. Данов организира изложба на книги. Състои се и първата колективна картинна изложба. Организирана е българска парична държавна лотария, като цената на билетчето е 1 лев, а голямата печалба – 20 000 лева. Има и спортни прояви – борби между пехливани, „надпреварвания“ с бициклети, стрелба и прочие.
Изложението се превръща във всенароден празник. Невижданото дотогава у нас събитие оставя спомени и впечатления за цял живот, които присъствалите да разказват на деца и внуци. Такъв е и примерът в стихотворенията „Разказът на мама“ и „Балонът“ от цикъла „Старият Пловдив“ на Елисавета Багряна. Поетесата пресъздава разказите на своята майка за изобилието от плодове, зеленчуци, розово масло и мед, накити, китеници, павилионите с коприна, дантели, мебели, локомобили, фонографа, представленията на марионетен театър и „най-чудесното“ –френския балон. Запис Златен фонд на БНР, 1973 година.
Домакините
От само себе си се разбира, че подобно мащабно събитие изисква сериозно планиране и организация. Инициатор за неговото провеждане е Григор Начович – първият министър на финансите в новоосвободеното Княжество България. Идеята е посрещната с ентусиазъм от стопанския елит на следосвобожденска България и получава политическа подкрепа. Целта е да се стимулира прохождащата индустрия и селското стопанство, да се създадат международни контакти на родните производители.
През лятото на 1891 година новият градоустройствен план на Пловдив е готов и теренът на изложението избран – старите турски гробища в източната част на Бунарджика. По същото време е изграден магистралният водопровод „Дермендере – Пловдив“ и се проектира специално отклонение за територията на изложението. Иван Несторов, главният инженер на Министерството на обществените сгради, се заема с електрическото осветление, а Съюзът на средно-европейските железници обявява намерението си да отвори в Пловдив бюро за продажба на билети с 33% намаление по австро-унгарските, румънските, германските, швейцарските и пр. линии. Създава се квартирна комисия, която отчита недостига на хотели и търси начини за настаняване на очаквания приток от посетители – българи и чужденци.
Практическата работа за подготовката на изложението ръководи писателят Михалаки Георгиев, началник на отделение в Министерството на финансите. Организаторите се обръщат за помощ към специалисти – инженери, архитекти, декоратори и озеленители, които използват последните достижения в областта на науката и техниката, и само няколко месеца успяват да построят красиво панаирно градче – регулирано, водоснабдено и облагородено. Освен изложбените павилиони, били обособени места за ресторанти, концертни изяви, за пожарната служба, администрацията, телеграфът и пр. За озеленяването е нает прочутият швейцарски градинар Люсиен Шевалас, който създава великолепен парк. Италианският скулптор Арнолдо Дзоки проектира красивия фонтан пред Централния павилион. (Същият Дзоки, създал паметника на Цар Освободител в София, на Освобождението в Русе, на Св. Франциск Асизки в Александрия, на Христофор Колумб в Буенос Айрес…). С княжески устав от ноември 1982 година прекрасният парк е наречен „Цар-Симеонова градина” и е подарен от държавата в лицето на Фердинанд I на пловдивчани само с условие да я пазят и поддържат.
Подготовката е подробно отразявана в специално издание. Илюстрованият седмичник „Нашето първо изложение“ в продължение на година публикува данни за процеса на организация, план на изложението, информация за квартирни и транспортни въпроси, за дейността на комисиите, заети с изложението. Поместват се списъци на изложителите, любопитни факти, оценки и награди. Докато продължава изложението (15 август – 1 ноември) е въведено 50% намаление по българските железници.
В навечерието на изложението вестник „Свобода“ пише: „Утрешният ден, 15 август, е най-знаменитата дата в нашето народно преуспяване и икономическо въздигане. Целият народ ще дойте в Пловдив, за да види сам себе си и да се представи пред Европа такъв, какъвто е – тих, мирен, бодър, трудолюбив, способен, прогресивен…“ А девизът, изписан на парадния вход на изложението гласи: „Трудът е едничкият извор на благосъстоянието“.
Отзвукът
Уредено само 14 години след Освобождението, изложението било най-забележителното събитие у нас в края на столетието. На него новоосвободена България показва състоянието на възраждащата се икономика, като дава възможност за сравнение с опита и постиженията на други европейски държави. Значението му Григор Начович преценява така: „От изложените предмети българският народ ще има най-голяма полза за бъдещата ни индустриална деятелност.“
Ето каква била оценката, направена на страниците на вестник „Нашето първо изложение“: „Изпълни се докрай едно желано дело. Стана и беше Първото българско изложение! Днес българският народ е призован да сподели голямата си радост от неговото сполучливо провеждане. Краят увенчава делото!“
Отзвукът и в чужбина е положителен. Пражкият вестник „Народна политика“ пише: „Преди 20 години, даже преди 15, мислил ли е някой, че българският народ ще има смелостта да прави изложение?“. „С Пловдивското изложение България очаква да докаже, че тя вече е станала една редовна и напреднала държава и че тя е излязла напълно от недрата на полуварващината, в която живеят една голяма част от балканските народи“, пише френският вестник „Ла Прес“. А вестник „Словенски народ“, излизащ в Любляна, констатира: „Колко бързо напредва един народ, когато има възможност да се развива свободно…“
Така преди 130 години Пловдив и България се вписват до градовете и страните, организирали изложение с международно участие в края на 19 век – петото на Стария континент след Лондон, Париж, Виена и Прага.
По време на изложението се провежда и Земеделско-промишлен събор, на който присъстват видни български индустриалци, търговци и едри земевладелци. Председателства се от Иван Ев. Гешов, известен не само като политик, но и като крупен икономист и банкер. На него се възлага и почетната задача да изработи взетите от събора постановления, които след това залягат в основите на стопанската политика на Стамболовото и следващите правителства. И наистина, в края на 19 и началото на 20 век в Народното събрание се приемат немалък брой закони в духа на решенията на събора, дали изключителен принос за стопанското развитие на България, което кара Европа да заговори за „българско икономическо чудо”.
Поради последвалите войни и усложнената обществено-политическа и икономическа среда, идеята за нови изложения се осъществява едва след четири десетилетия. През 1933 година Пловдивската търговско-индустриална камара става инициатор за откриване на 10-дневна промишлена изложба. От 1934 година с постановление на Министерския съвет е регламентирано ежегодно провеждане в Пловдив на мострен панаир, който да бъде постоянен и единствен в страната. Така с кратки прекъсвания панаирната традиция в Пловдив продължава и до днес.