„Аз пиша рядко и съм на мнение, че многото писане на поезия разваля поезията. А трябва да се пише по-малко, сгъстено и в останалото време да се върши нещо съвсем друго. Не от сутрин до вечер да се занимаваш с тази дума „литература“.
„Мен винаги ме е интересувало това, което най-много искам да забравя. То най-добре има свойството да стане литература. Въпросът е да отключиш катинарите на мазето. Това е трудното. Откакто пиша, винаги съм се занимавал с това да отключвам тази врата и да пускам демоните.“
„Писал съм и повтарял често, че както всеки емигрант съм космополит без космос. В последна сметка се оказа, че емиграцията е бягство от себе си. А носталгията… Това са раните, които е получил човек. Истинският патриот е патриот поради злопаметност.“
Навсякъде, поразровиш ли се тук и там, биографичната справка за него е една кратка бележка. Там ще прочетем, че писателят Цветан Марангозов е роден на 3 октомври 1933 г. в София, в семейството на архитекта и поет Николай Марангозов. Майка му е германка. През 1951 г. е осъден за опит за бягство през граница, в затвора пише своя роман „Безразличният“ (излязъл през 1959 г. като „Белязаният“). През 1960 г. заминава в Германия на гости на майка си, но вместо в Хамбург, спира в Мюнхен и остава там. В периода 1960-1991 г. пише пиеси за радио и телевизия, автор е на сценарии, композира филмова музика, режисьор е на игрални филми, става част от мюнхенския електронен авангард. В Германия е популярен като Marran Gosov. Той е сред ранните централни фигури на новото немско кино и принадлежи към така наречената „Мюнхенска група”. Автор е на повече от 30 късометражни филма. През 80-те години, снима епизоди от популярния в Германия телевизионен криминален сериал „Един случай за двама“. През 1991 г. Цветан Марангозов се завръща в България. В периода 1991-1996 г. публикува седем книги с поезия. През 1997 г. пиесата му „Гъбата” е поставена в Народния театър.
Тайната съхранява страха
Или по-точно обратното
Обратното пак е по-точно
По-естествено
Обратното е винаги по-естествено
Винаги е по-точно
По-вярно
По-мъдро
Страх съхранява тайната
Страх варди тайната
Страх внимава тайната да не отвори уста
Да не се разприказва
Да не загуби самообладание
Да не се напие
Да не легне с бъбрива жена
Казвам жена защото моята тайна е от мъжки род
Из пиесата „Гъбата или обратното на обратното“ от Цветан Марангозов
„Една отколешна немска мъдрост съветва да не рисуваме дяволи по стените, защото веднъж нарисувани, те имат лошия навик да слизат между хората. Друга, противоположна, е поуката, която можем, която сме длъжни да извлечем от поетичния сюрреализъм на Цветан Марангозов: само честното ни конфронтиране с бесовете и демоните на близкото ни минало е в състояние, ако не да ни освободи от инквизицията на спомена, то поне да направи това минало безвъзвратно като социална действителност.“
Димитър Бочев