50 години от първата копка през 1970 година на новата сграда на БНР

„Периодът, необходим на новите идеи, за да навлязат трайно в културата, продължава средно около 30 години. През първото десетилетие промяната е свързана с много вълнения, но не и с широко разпространение. Следва проникването на изобретението в обществото, а третото десетилетие всички го използват.“ Този културен феномен е установен от Пол Сафо, директор на Института за бъдещето в Менло парк, Калифорния. Необходимите условия, при които трите основни електронни медии – радиото, телевизията и интернет са били създадени и са се развивали, се обуславят от промените в социалните, икономическите и политическите системи, които формират обществената среда.

Близо 30 години вече са изминали откакто националното „Радио София“ създава своите радиопрограми в сградата на бул. „Драган Цанков“ 4. Но „Старата къща“ вече е отесняла на журналистите и администрацията, а амбициите за създаването на трите национални радиопрограми („Хоризонт“, „Христо Ботев“ и „Орфей“) поставят пред председателя на Комитета за радио и телевизия Тодор Стоянов задачата да осигури ново работно пространство за многобройните радиослужители. В това начинание му помага кметът на София архитект Георги Стоилов, който си спомня:

„Дойде моят приятел Тодор Стоянов и ми каза – дай ми, моля те, помещения, защото ние от „Радио София“ се увеличихме страшно много. Нашите журналисти работят по трима – четирима на една маса. Казах му, че няма, тъй като всички административни сгради, построени по-рано, са заети. Отидох му на гости да се видим в старата сграда на радиото и видях, че между нея и Агрономическия факултет, има едно празно пространство. Казах му да строи на него. Помоли ме да направя проект, защото ако има план, веднага те включват в градоустройствения план. Направих плана, той го занесе в Плановия комитет и така разрешиха строежа.“

Проектът на архитект Стоилов впечатлява журито със съвременното си виждане за реализиране на модерна сграда, в съчетание с българския възрожденски стил, с реализиране на традиционното еркерно излизане на горния етаж. Бъдещата административна сграда на националното радио е с формата на обърната пирамида и е една от първите с изцяло стоманена конструкция и гипсови стени. Първата копка на новия дом на Българското национално радио (БНР) е направена на 17 август 1970 година. В Златния фонд на БНР е запазен документален запис, в който Тодор Стоянов определя деня като паметен за по-нататъшното развитие на институцията:

За да повиши идеологическия заряд на събитието думата има поетът Павел Матев, председател на Комитета за изкуство и култура. Той прави и първата копка на сградата:

С реализирането на амбициозната задача да се построи новата сграда в кратки срокове се заема държавното стопанско обединение  „Металстрой“. Неговият генерален директор Христо Захариев обещава „бързо и съвременно строителство“:

Директорът на Радиото Рад Каменски отправя благодарности към Централния комитет на партията и дава начало на тържеството, с което се ознаменува започването на строежа:

Новата сграда е построена за рекордно кратък срок и открита през 1972 година. През годините тя приютява Комитета за радио и телевизия, а след 1990 година, когато комитетът е закрит, администрацията и журналистически екипи на Българското национално радио.