Пред изпитната комисията на Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов” се появява младеж с живописна фигура – едро тяло, възмургаво лице, украсено с тънки черни мустачки, и огромна четинеста дива коса, с очи полегати като на китаец, светещи с фосфоресциращ блясък. Външното му оформление – полушубка от груб вълнен плат напук на августовската жега, с масивен куфар в ръката. Двама второкурсници категорично отсичат: „Сбъркал си, мой човек! Тук е ул. „Толбухин“ 43 (тогава Театралното училище е било там), а ти си за №15 (Зоологическата градина). Седи Григор Вачков (1932 – 1980) върху дървения си куфар пред Зоологическата градина и като на филмова лента преминават целият му живот и всичките му мечти, свързани с това чудо – театъра. Дали да не се върне? Не се връща. Цепи въздуха с Чудомировите фейлетони и е изпратен с гръмогласния смях на членовете на изпитната комисия във втория тур.

В Театралния институт той постепенно шлифова таланта си и с това се появяват първите му успехи. Дебютира с ролята на Бобунов („На дъното” от Горки). Играе от основаването на Сатиричния театър ролите: отец Фьодор („Дванайсетте стола” от Илф и Петров), Чебуков (в миниатюрите на Чехов), Фотев („Кандидати на славата” от Вазов), Разплюев („Смъртта на Тарелкин” от Сухово-Кобилин), няколко роли в „Провинциални анекдоти” от Вампилов.

Той е любим актьор на Радичков. След „Суматоха” и „Януари” Вачков играе Лазар в „Лазарица”. В тази „Лазарица”, постановка на Младен Киселов, се разрушават традиционните ни представи за театър. Каква е тази радичковска хитрина, която прави от монолога на Лазар пиеса?

В киното е също толкова невероятно колоритен и запомнящ се: Митко бомбата в сериала „На всеки километър”, „Кит”, „Мъжки времена” и др.

Текст: Мая Бениеш