На 14 март 1959 г. в една парижка болница угасва животът на една изключителна личност, и като жена, и като артист, музикант и педагог – цигуларката проф. Недялка Симеонова. А тъкмо през онази пролет са щели да честват половинвековната ѝ артистична дейност.
Родена е в първата година на 20-и век във времена, когато жена-музикант е било едва ли не скандално съчетание. Така смятал дори баща ѝ Димитър Симеонов, самоук музикант, цигулар и тромпетист от Хасково, докато майка ѝ (какво нещо са майкитe!), Николина Симеонова, не го убедила, че детето е изключително музикално. Така Недялка на 6 годинки започва да свири, а на 9 вече е обявено за дете-чудо, което се прочува у нас и по Европа, та чак до Америка. По-късно тя е първата българка с концерт в Карнеги хол, а американската преса я обявява за една от трите велики цигуларки на тогавашното време наред с Ерика Морини и Елза Рубинщайн. Интересно, а всъщност съвсем разбираемо е, че има отделни оценки за жени и мъже цигулари. При пианистите, например, не е чак така. Но не това е същественото, а фактът, че въпреки блестящия старт животът ѝ на изпълнител съвсем не е лек и е белязан от огорчения и недоброжелателност най-вече у нас. Първоначално ѝ отказват, например, преподавателско място в консерваторията, а тя е завършила Дрезденската музикална академия при проф. Густав Хавеман, по-късно в Америка се усъвършенства не при кой да е, а при Леополд Ауер, чиято методика и до днес е водеща в обучението на цигуларите.
Репертоарът на Недялка Симеонова е бил огромен, обхващащ произведения от различни стилове и епохи. Тя е първият изпълнител у нас на Брамсовия концерт, който е еталон във виолинната литература, като е предизвикала буквално фурор с удивителна за младостта ѝ музикална зрелост и виртуозност. Забележителни са нейните интерпретаторски постижения при крупните произведения – концертите на Бетовен, Менделсон, Чайковски, Макс Брух, Сен-Санс, Испанската симфония на Едуард Лало… Не по-малко блестящи са изявите ѝ в областта на цигулковата миниатюра със знаменитите пиеси на Паганини, Хенрик Виенявски, Пабло Сарасате, Фриц Крайслер, Елгар. Ще е запомнена с кристалната чистота на интонацията, без това да значи безчувствен перфекционизъм. Звукът от нейната цигулка напомня на песен. Впрочем Недялка Симеонова е споделяла, че ако не е била отдадеността на цигулката, е щяла да стане певица.
Недялка Симеонова непрекъснато е разширявала репертоара си с нови творби. Била е първа изпълнителка на много произведения от български композитори, които ревностно е пропагандирала у нас и в чужбина – Първия концерт от Панчо Владигеров, сонати и пиеси от Веселин Стоянов, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Георги Златев-Черкин… Някои от тези произведения са посветени на самата нея. Била е желан солист на всички наши симфонични оркестри. Тя впрочем е първият концертмайстор на Симфоничния оркестър на Българското радио. Едва ли има край на България, където да не е звучала нейната цигулка, а рециталите ѝ са били събития. Кой друг може да разкаже за тези неща най-добре, ако не човекът бил винаги най-близо до нея на сцената, нейният акомпанятор, както ги наричат – пианистката Лиляна Байнова.