Музикални състави

Представяме първите музикални състави на БНР – Симфоничния оркестър и Смесения хор, както и композиторите, диригентите и солистите, допринесли за обогатяване на репертоара им с произведения от световната класика и съвременни български творби.

Концепцията на Димитър Ненов за музиката в Радио София

Димитър Ненов (19.ХІІ.1901 – 30.VІІІ.1958) – пианист, композитор и педагог. Роден е в Разград. Още от младежките си години Ненов проявява интерес към литература и изкуство. На 6-годишна възраст започва да учи пиано под ръководството на майка си и въпреки че заниманията му са нередовни, напредва бързо. От 1919 г. е частен ученик по пиано на Андрей Стоянов. През следващата година участва в продукция с изпълнение на концерт за пиано във фа минор от Шопен. От това време датират и първите му композиционни опити – малки пиеси за пиано, които сочат интересни творчески търсения. През 1920 г. Ненов заминава за Дрезден, където постъпва студент по архитектура във Висшето техническо училище. Успоредно с това учи в Консерваторията пиано при Карл Фелинг и теория и композиция при Теодор Блумер и Паул Битнер. Инфлацията в Германия прави студентския му живот много тежък, като го принуждава да свири в квартално кино. В продължение на няколко години Ненов изучава архитектура и музика, занимава се с философия, литература, история на изкуството, математика, физика. Познанията, които натрупва в тези области, му помагат да оформи своя творчески мироглед. В Дрезден той пише първите си по-значителни произведения – соната за пиано, соната за цигулка и пиано, четири скици за голям оркестър, Първа балада за голям оркестър и Първа симфония. Значително постижение на композитора са четирите скици, симфонията и баладата, които са вече майсторски произведения. От 1925 до 1927 г. Ненов е музикален ръководител на балета Thea Jolles. Приключил успешно образованието си по архитектура, той се завръща в България. Тук известно време е архитект в Министерството на благоустройството, по-късно и в Министерството на железниците. През лятото на 1931 г. Ненов специализира при големия пианист Егон Петри в Закопане, Полша. Следващата година прекарва в Болоня, Италия, където оформя окончателно музикалното си образование. Завърнал се в родината, Ненов се отдава изцяло на музикална дейност. Той концертира из цяла България, пише пиеси за пиано, Първи концерт за пиано и оркестър, цикли от песни, симфонични творби и други и започва педагогическата си дейност. През периода 1929 – 1934 г. с прекъсване ръководи частна музикална консерватория, финансирана от Д. Чекичев, който използва името на Ненов, за да привлича ученици. В същност в нея Ненов е само преподавател подобно на Владимир Аврамов, Константин Кугийски и други музиканти. От 1933 до 1935 г. и по-късно от 1937 до 1943 г. Ненов работи като преподавател по пиано в Държавната музикална академия в София. Между това две години (1935 – 1937) е музикален уредник на Радио София. По негова инициатива българските композитори създават редица вокално-инструментални сюити от народни песни, предназначени за изпълнение от камерния радиооркестър и солисти. С тази инициатива той допринася да се укрепят връзките на композиторите с народното песенно творчество. През 1943 г. е избран за редовен професор по пиано в Академията. През последните години от живота си въпреки разклатеното си здраве той създава две крупни произведения – Втора балада за пиано и оркестър и Рапсодична фантазия за голям оркестър. Ранната му смърт попречва да завърши голям брой симфонични и инструментални творби, между които две симфонии, Втори концерт за пиано, няколко симфонични поеми и др.

По следите на забравените – Боян Икономов

Боян Икономов (1.ІХ.1900 – 27.ІІІ.1973) – композитор и диригент. Роден е в Никопол в чиновническо семейство. Като ученик взема уроци по цигулка при Тодор Торчанов и участва около две години в оперетната трупа на Ангел Сладкаров като хорист и солист в тенорови роли. По-късно следва и завършва Свободния университет в София (1920 – 1926) и същевременно работи като банков чиновник. Наред с това изучава и музикална теория, хармония и контрапункт при Никола Атанасов и пиано при Недялка Торчанова. В тези години Икономов прави и първите си композиционни опити. През 1923 г. Икономов заминава за Париж, където учи композиция и Schola cantorum при В. Д’Енди (от 1931 г.) и при Ги дьо Лионкур; контрапункт при Албер Бертлен, виола и орган. След завършването на Schola cantorum (1932 г.) той продължава заниманията си по композиция при Никола Буланже и Албер Русел, посредством които влиза в творчески връзки с композиторите Игор Стравински, Артур Онегер, Андре Жоливе, Д.Мило и др. По това време френското издателство Oiseau lire издава някои негови творби. В Париж Икономов завършва няколко произведения, между които рапсодия „Хайдук“ за цигулка и пиано (1932 г.), симфоничната поема „Животът, който исках да поема“ по едноименния цикъл от стихове на Елисавета Багряна, балета „Седемте смъртни прегрешения“ (1933 г.). През 1933 г. Икономов написва и първия си струнен квартет, а следната година – Симфониета в ми минор за камерен оркестър.

През лятото на 1934 г. Икономов следва майсторските курсове по диригентство при Ф. Вайгартен в Базел, Швейцария, където получава познания и известна практика по диригенство изкуство. Същата година основава и ръководи до 1937 г. в Париж малък мъжки хор от българи емигранти, в чийто репертоар влизат само песни от български композитори. В 1936 г. Икономов завършва тричастно трио за обой, кларинет и фагот, което е първата българска композиция в този жанр. Третата част на триото е написана в такта на ръченицата и в народностни интонации. Същата година създава своята първа симфония във фа, а на следващата – Струнен квартет №2 и четири малки пиески за клавесин. По време на Световното изложение в Париж през 1937 г. Икономов дирижира симфонични концерти в павилиона на Радиото с Националния оркестър на Френското радио, на които изпълнява за пръв път своята Първа симфония и други български творби. След това изнася втори концерт със същия оркестър от български и френски творби, а също дирижира български творби във Виена и в Рим. В края на 1937 г. Икономов се завръща в България и от януари следващата година постъпва на работа като музикален ръководител на Радио София.

Доминиращата функция на музиката в общата структура на програмата поставя особена отговорност пред музикалния уредник. Ключова фигура в този процес на обновление на програмата е Димитър Ненов. Неговото присъствие на този пост до есента на 1937 г. е от изключително значение за развитието на Радио София. Димитър Ненов има възможност да реализира своите виждания за национално изкуство, естетическа насоченост и въздействие на предаванията, да ползва голямо разнообразие от жанрове, стилове, автори, творби и др. за реализация на своите идеи. Мащабността на мисленето на Ненов, съчетана с богата информация и личен опит, както и ясно оформените му виждания за измеренията на понятието „национално изкуство“, на практика му дава възможност да работи с размах като уредник.

Новата програмна схема влиза в действие на 10.ХІ.1935 г. и всичко постигнато до тук запазва мястото си в нея. Основните тенденции са две – увеличаване обема на ежедневните емисии (всички програмни блокове се разширяват, появява се сутрешен блок и в делнични дни) и програмиране на нови устойчиви елементи. Сред тях са концертите от „Хорови композиции“ и ежедневните концерти с народна музика. Радио София започва уникална по мащаби дейност за привличане на народни певци и инструменталисти, за събиране, обработване и популяризиране на стотици народни песни и танцови мелодии от различните региони на страната.

През 1937 г. се реализира една от идеите на Димитър Ненов за създаване на собствен радиооркестър. Липсата на финансови средства за поддържането на симфоничен състав (за създаването му Ненов пледира многократно), го насочва към изобретателно решение за камерен оркестър, който веднага се ангажира с изпълнението на специално написани за него пиеси – сюити върху народни песни. Може да се каже, че Димитър Ненов утвърждава един нов жанр в българското композиторско творчество, който привлича интересите на всички наши композитори от това време без изключение. В тази насока протича и реализирането на програмата през 1938 г., през която грамофонният фонд наброява вече 7000 плочи и с тях се реализира по-голямата част от ежедневните емисии и се полагат основите на нототека на Радио София. В нея се съхраняват и до днес написаните по поръчка творби за нуждите на музикалната програма. От тази година на музицирането на българските камерни състави пред микрофона е отредена много по-голяма територия в програмата. Радиото дава възможност за изява на българските музиканти и ги стимулира за създаването на различни камерни формации.

По това време музикален уредник вече е Боян Икономов, който задълбочава тенденциите, заложени от предшественика му Димитър Ненов. Икономов, както и Ненов, има зад себе си огромен опит от пребиваването си в чужбина (15 години) и за него е било много по-лесно да „разчете“ и доразвие идеите на своя колега. Работата му начело на Музикалния отдел на Радио София след двегодишното присъствие на Димитър Ненов се оказва решаваща за по-нататъшното развитие на музикалната програма. Тази страна от дейността на Боян Икономов остава малко позната както в личен план, така и в контекста на развитието на радио институцията.

Людмил Бабев (1912 – 1978) е роден е в София на 1 август 1912 г. След гимназиалното си образование постъпва в Българската държавна консерватория, която завършва като студент на проф. Димитър Ненов и проф. Панчо Владигеров. След завършване на висшето си образование е назначен в Българското радио като музикален тонрежисьор. На тази длъжност се пенсионира през 1972 г.

Симфоничен оркестър на БНР
Следвайки развитието на радиоразпръскването в Европа, ръководството на Радио София още от самото начало се стреми към формирането на различни състави и оркестри за нуждите на програмата. Това е продиктувано от нарастващото увеличение на програмното време и от утвърждаването на нови естетически критерии в работата на музикалните уредници. По финансови причини те не успяват да създадат постоянен симфоничен оркестър на Радио София, какъвто вече са имали Радио Белград, Радио Загреб и радиата в други съседни на България страни, а е трябвало да разчитат на малки състави от 7 до 14 изпълнители. Поемайки през 1935 г. ръководството на Радио София, държавата явно дава предимство на неговите политически задачи, а след това на естетическите му и възпитателни функции. И въпреки че първият музикален уредник на Радиото Димитър Ненов (1935 – 1937) прави подробни изчисления и доказва с цифри, че основаването на собствен симфоничен оркестър ще бъде финансово по-изгодно за програмата, отколкото непрекъснато да се купуват грамофонни плочи, създаването на такъв състав остава негова нереализирана мечта.

Въпреки липсата на достатъчно средства още през септември 1935 г. в ефира се появяват първите два малки оркестрови състава. Чрез включването им в радиопрограмата Димитър Ненов решава само част от проблемите. Целта е била да се постигне разнообразие в нея, да се разшири репертоарът от музикални произведения и автори, да се избегне постоянното повторение на записи от едни и същи грамофонни плочи. На 3 септември 1935 г. за първи път в програмата на държавното радио звучи изпълнение на оркестър, обявен като Оркестър на студиото на Радио София. Само месец по-късно съставът има ново име – Салонен оркестър. Явно е търсено не толкова ново, колкото по-популярно име, тъй като през 30-те години на миналия век салонните оркестри са доста разпространени в градовете, особено в столицата. В известен смисъл това име се явява синоним на професионално музициране, защото в такъв тип оркестри свирят и наши изтъкнати музиканти, които така осигуряват прехраната си. Точно тази страна от историята на българското музикантство през 30-те години е почти непозната. Репертоарът на изпълнителите обикновено обхваща популярни творби от класици и романтици. През октомври Салонният оркестър на Радиото свири винаги в обедния блок всяка сряда, петък и неделя. Първият му концерт е 30-минутен с начало 13.00 или 13.10 ч., следват новини, а от 13.40 ч. е вторият концерт с времетраене 40 минути. Тези две последователни изяви на Радиооркестъра в обедната програма оформят характерна едночасова линия от салонна музика. От началото на октомври 1935 г. диригент на състава е Васил Чернаев, чието име е гаранция за високия професионализъм на музикантите и качеството на програмата, излъчвана в ефира. През ноември броят на концертите на Салонния оркестър се увеличава с още два и достига осем в рамките на седмицата. От статията „Належащите нужди на Радиото“ става ясно, че в началото на октомври 1935 г. то „вече има не един, а два оркестъра, от които единият е джазов, състоящ се от 9 оркестранти, а другият – салонен, състоящ се от 14 музиканти, които под вещото ръководство на диригентите им г-н Асен Ненов и г-н Васил Чернаев ще ни дават засега минимум 8 концерта седмично.“ В действителност двата радиосъстава много бързо надхвърлят минимума, отбелязан в статията.
Салонният оркестър бързо натрупва репертоар и ако проследим само три последователни негови изяви в радиопрограмата от онова време, ще останем впечатлени от професионалните възможности и амбиции на новосъздадения ансамбъл. Тази програма звучи под ръководството на Васил Чернаев и подборът на творбите вероятно е негов.
20.X.1935 г. (неделя) 13.00 ч.
Бела Келер – Увертюра „Ракоци“
Михаил Иполитов-Иванов – „Кавказка сюита“
Шарл Гуно – Валс из операта „Фауст“
13.30 ч. Исторически календар
Точно време, бюлетин на БТА 13.40 ч. – продължение на концерта:
Бенжамин Годар – „Танц на светлините“
Лудвиг Гросман – Чардаш
Емануил Манолов – Българска китка

23.X.1935 г. (сряда) 13.00 ч.
Даниел Обер – Увертюра към операта „Фра Дяволо“
Джакомо Пучини – Фантазия из операта „Тоска“
Лео Делиб – Сюита из балета „Копелия“
13.40 ч. – продължение на концерта след бюлетина на БТА:
Сергей Рахманинов – „Елегия“
Аксел Фредериксен – „Гренландска сюита“

25.X.1935 г. (петък) 13.00 ч.
Феликс Менделсон Бартолди – Увертюра „Фингалова пещера“
Пьотър И. Чайковски – Фантазия из операта „Дама Пика“
13.40 ч. – продължение на концерта след бюлетина на БТА:
Руски народни песни
Аксел Фредериксен – „Скандинавска сюита“
Иван Шмидек – Китка от български народни песни

Тези програми показват, че в рамките на една седмица Салонният оркестър всеки път изпълнява различни творби, търси нови автори, има репертоар от популярни произведения, който често включва китки от български народни песни. Целта е постигната – по-голямо разнообразие в програмата и български акцент в звученето й. През 1936 г. участията на състава продължават в същото програмно време, като вторият концерт е 35 вместо 40 минути. И до днес остава неизвестно по какъв начин музикантите са се снабдявали с нотния материал – закупуван е от чужбина или е правен у нас. Любопитен факт е, че солист на оркестъра неколкократно е бил цигуларят Атанас Маргаритов, по-късно известен диригент у нас и в чужбина. По неизвестни днес причини през март (април) 1936 г. изявите на Салонния оркестър са прекратени и на тяхно място в програмата се появяват концерти от грамофонни плочи. След тригодишна пауза на 14 октомври 1939 г. в програмата отново се появява концерт на Салонния оркестър. През следващата 1940 г. съставът свири обикновено два-три пъти седмично – в четвъртък, събота и неделя. Интересен е фактът, че в края на 1939 г. начело на оркестъра е Илия Стоянов, който от 1922 до 1939 г. е диригент в столичния Кооперативен театър и поставя на сцената му много оперети. Още по-известна фигура е концертмайсторът на Салонния оркестър – знаменитата ни цигуларка Недялка Симеонова. По-късно на диригентския пулт застава цигуларят Васил Стефанов, който по това време е концертмайстор на Царския военен симфоничен оркестър. Всъщност така започват и първите стъпки в диригентската професия на именития маестро, свързал по-късно десетилетия от живота си със Симфоничния оркестър на БНР. През 1940 г. ръководството на Салонния оркестър е поверено на виолиста Коста Киров, а концертмайстор отново е Недялка Симеонова.

Васил Стефанов (6.V.1913 – 19.IX.1991) – диригент и цигулар, заслужил артист (от 1963 г.). Роден е в Шумен в семейството на гимназиален учител по музика и виолончелист. На 6-годишна възраст започва да учи музика при баща си. През 1929 г. постъпва в средния отдел на Държавната музикална академия (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) в София в класа по цигулка на Саша Попов, като същевременно следва и курса на общообразователното училище. Две години по-късно продължава музикалното си образование във висшия отдел на Академията пак като ученик на Саша Попов. По това време Васил Стефанов е редовен солист в продукции, ръководи т.нар. Академичен квартет (останалите му членове са Васил Лолов, Стефан Сугарев и Георги Константинов), който съществува няколко години и гостува в Югославия, свири в Академичния симфоничен оркестър (АСО) под палката на Саша Попов. През 1933 г. завършва Академията и остава на постоянна работа в АСО. Често се изявява на концертния подиум и като негов солист. Между изпълненията му от това време се открояват „Испанска симфония“ от Едуард Лало и Концерт за цигулка и оркестър от Панчо Владигеров. За кратко време Стефанов е помощник-концертмайстор на АСО, а скоро след това заема същата длъжност и в новосформирания Царски военен симфоничен оркестър, в който е пръв помощник на Саша Попов и често ръководи репетициите на състава. Същевременно около средата на 30-те години свири в квартет с Васил Неделчев, Стефан Сугарев и Кирил Вапорджиев. След 9 септември 1944 г. Васил Стефанов взема дейно участие в реорганизацията на Царския военен симфоничен оркестър при Дирекцията на радиоразпръскването, който впоследствие се преименува на Софийска държавна филхармония. Оказва ценна помощ на тогавашния ръководител на оркестъра Атанас Маргаритов, когото започва да замества първоначално като диригент на струнната група, а впоследствие и на целия колектив. Концертите му са добре посрещнати и той бързо се налага като диригент.

Същевременно Васил Стефанов концертира като камерен изпълнител. От 1948 до 1952 г. участва в клавирно трио с Люба Енчева – пиано и Ангел Борисов – виолончело. В периода 1940 – 1945 г. изнася концерти в квартет с Петко Дреников, Стефан Сугарев и Светослав Марчинков. Има и отделни участия в други камерни ансамбли и солови изпълнения пред микрофона на Радио София. От 1946 до 1954 г. Васил Стефанов е втори диригент на Софийската държавна филхармония. През 1947 г. специализира дирижиране в Прага при Вацлав Талих. През 1948 г. става диригент на Държавния симфоничен радиооркестър (дн. Симфоничен оркестър на БНР) и полага големи грижи за неговото развитие. От 1950 до 1953 г. е хоноруван преподавател по цигулка в Музикалната академия и успоредно с това дирижира концерти на Филхармонията. В началото на 1954 г. Васил Стефанов е натоварен с организирането на Държавния симфоничен оркестър – Шумен. От септември с. г. отново е диригент на Симфоничния радиооркестър, с който работи десетилетия наред – до 1988 г. (през 1961 г. радиооркестърът е преименуван в Симфоничен оркестър на Българското радио и телевизия.). Има изключителни заслуги за професионалното и артистично израстване на състава с великолепни творчески постижения и богат репертоар от различни епохи. Васил Стефанов го налага като водещ оркестър в музикалната култура на България. От пролетта на 1957 г. ръководи и Девическия струнен оркестър при Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“). От 1961 г., в продължение на 17 години, е диригент на мъжкия хор „Гусла“ – София.

В диригентското изкуство на Васил Стефанов се забелязва подчертан превес на драматичното над лиричното начало. Той поднася симфоничните творби с много темперамент и звукова сила. Програмата на концертите му е винаги прецизно подбрана. С лекота и усет за ансамбъл дирижира изпълнението на инструментални концерти. Репертоарът на Стефанов е обширен. Под негово ръководство прозвучават за първи път много творби от български автори. През 1953 г. Васил Стефанов получава Димитровска награда III степен, а през 1960 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий“ I степен.

Недялка Симеонова (2.XII.1901 – 14.III.1959) е родена през 1901 г. в семейство на музикант. Първите уроци по цигулка получава от баща си. Изключителното й дарование обуславя бързия напредък и едва 11 годишна изнася самостоятелни концерти. През 1913 г. предприема концертно турне в САЩ, където детето-чудо жъне сензационни успехи. Тук я слушат Йожен Исаи, Фриц Крайслер и други големи музиканти. В годините на Първата световна война учи в Дрезден при проф. Густав Хавеман и концертира с голям успех в много градове на Германия. През 1921 – 1923 г. е отново с САЩ, за да усъвършенства изкуството си при световно известния педагог проф. Леополд Ауер. Под негово ръководство тя израства като артист от голяма класа. Музикалните критици я причисляват към знаменитите цигуларки на онова време Ерна Рубинщайн и Ерика Морини. След обучението при Ауер концертира в много страни по света.

Особено плодотворна е артистичната й дейност в периода след 1944 г. Недялка Симеонова окончателно се установява в България и отдава всичките си сили за изграждане на музикалната култура на страната. Нейното изкуство получава висока оценка при гостуванията й в СССР, Унгария, Чехословакия, ГДР и други страни. От 1946 г. до края на живота си (1959 г.) тя е професор по цигулка в Българската държавна консерватория. През 1936 г. Недялка Симеонова е концертмайстор на Салонния оркестър на Радио София, а през 1948 г. –  концертмайстор на Симфоничния оркестър на Радио София.

У Недялка Симеонова щастливо се съчетават ярка, пълнокръвна артистична индивидуалност с голямо инструментално майсторство. Нейната бликаща, непосредствена емоционалност, изключително красив и изразителен тон, богато нюансирана и пластично изградена фраза са в услуга на пресъздаване на музикалните образи, духа и характера на изпълняваните творби. Недялка Симеонова е виртуоз в най-пълния смисъл на думата и артист с необикновено силно въздействие върху слушателя. В нейния репертоар са застъпени крупни произведения от класиката и романтизма, както и творби на български и други съвременни композитори, на някои от които тя е първия изпълнител. За високи артистични постижения и заслуги към българската музикална култура Недялка Симеонова е удостоена с Димитровска награда и със званието заслужил артист. В лицето на Недялка Симеонова българското музикално-издателско изкуство има един от най-изтъкнатите си представители. Нейната огромна по мащаби артистична дейност обхваща близо пет десетилетия – изключително рядко явление в историята на изпълнителското изкуство, а при виртуозите-цигуларки може би единственото.

Спомен за срещата на Недялка Симеонова с легендарната руска примабалерина Анна Павлова:
На другия ден водите на океана блестели укротени, сякаш вчерашната им ярост е била кошмарен сън на изплашените до смърт пътници. Успокоени, те наново се разхождали по палубата. На един шезлонг интересната за Недялка непозната лежала с притворени очи и слушала темпераментното изпълнение на „Цигански напеви“ на Сарасате. Кой свири?! Тя станала и звуците я завели при отворената врата на една каюта.
-Боже мой! Это ребенок! – възкликнала жената изненадана.
Недялка гледала през прозорчето на кабината и усмихната ронела игриви пицикати. После струните започнали да пеят под свободния, широк лък. Когато най-после млъкнали уморени, зад гърба й се разнесло едно звънливо „Браво! Браво, это прекрасно, милая девочка!“ – произнесено на полуразбираемия за малката цигуларка език. Тя се обърнала. В рамката на вратата, облечена в розова дреха, като ефирно видение, стояла усмихната очарователната млада жена. Когато след години Недялка, макар и рядко, разправяла за тази среща, не забравяла да спомене: „Всичко у нея беше особено! Когато се разхождаше по палубата, сякаш не вървеше, а плуваше… като лебед!“ Като лебед! Недялка не знаела, че новата й почитателка е вдъхновителката на „Умиращия лебед“, този, който с всяка своя смърт раждал безсмъртие за себе си и за своята изпълнителка. Не знаел, че интересната непозната е великата руска балерина Ана Павлова. Тя също заминавала за Америка, за да триумфира там и с неповторимия си талант да печели слава за руското балетно изкуство.
Анна Павлова приближила, погалила Недялка по косата и повторила: „А ты ведь совсем ребенок! Как превосходно ты играешь!“
Недялка не разбрала.
– Аз не играя, аз свиря, аз съм цигуларка!

Смесен хор на БНР
„Росна китка“
– вокална група при Радио София. Основана е през 1938 г. под името „Българска песен“ от композитора Парашкев Хаджиев. Непосредствено след 9.ІХ.1944 г. неин ръководител става Иван Кавалджиев. „Българска песен“ и по-късно „Росна китка“, изпълнява предимно весели хороводни песни, хармонизирани тригласно. Първите изпълнения преди 9.ІХ.1944 г. са със съпровод на пиано, а по-късно със съпровод на малък салонен оркестър. Първоначално в състава са включени шест певици, чийто брой впоследствие се увеличава на девет. От 1945 „Росна китка“ предприема турнета в чужбина – Югославия (1945 г., 1946 г.,), Полша и Чехословакия (1946 г.), където изнася с голям успех над 40 концерта. Наред с оригинални хороводни песни от разни краища на страната репертоарът на групата обхваща възрожденски песни и песни от градския фолклор. Тя е пръв изпълнител на партизански народни песни, които Иван Кавалджиев записва из Трънско и Брезнишко. През различните периоди в групата участват Радка Конфорти, Стаматка Калудова, Екатерина Ванкова-Коларова, Мара Хинова, Надежда Джунова и др. „Росна китка“ допринася немалко за популяризиране на народната песен между градското население. От 1952 г. част от нейния състав се включва в новосъздадения Ансамбъл за песни на Българското радио.
„Хайдушка песен “ – мъжка вокална група при Радио София. Създадена е непосредствено след 9.ІХ.1944 от Иван Кавалджиев със задача да изпълнява възрожденски и хайдушки песни, песни от Русия и др. За кратко време репертоарът й достига 60 песни. Редовно участва с изпълнения пред микрофона на Радио София. Най-популярните й песни са „Вятър ечи, Балкан стене“, „Жив е той, жив е“, „Пустата Стара планина“ и много други. През 1952 г. групата се разформирова. Част от певците се включват в Ансамбъла за песни на Българското радио и телевизия. В „Хайдушка песен“ през различни периоди участват Димитър Узунов, Иван Масларов, Иван Михайлов, Георги Станев и други певци.

„Смесеният хор“ на гастроли

Михаил Милков (22.I.1923-17.I.2003) е роден в Лом. Завършва местната гимназия. Юношеските му години протичат под влияние на културния живот в града и може би това предопределя пътя му на музикант. В прогимназията и гимназията свири в духовата и фанфарната музика, пее в хорове, свири на виолончело. В гимназията създава и дирижира „Хор на 32-та“. Солист е на хор „Петко Стайнов“ и участва във всичките му концертни изяви. Изпълнява солата в песните „Соловьи“, „Колокольчик“, „Вечерний звон“, други тенорови партии и италиански канцонети. През 1948 г. Михаил Милков е приет в Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“), която завършва през 1952 г. Започва диригентска дейност още преди студентските си години. От 1947 г. е диригент на дамския хор при фабрика „Пролетарий“ в София, с който постига изключителни успехи. През същата година съставът печели първо място на Републиканския преглед на самодейността. От 1949 до 1955 г. Милков дирижира хора при Висшия медицински институт. Под негово диригентство съставът има забележителни успехи. Изнася концерти в София и провинцията. Носител е на първа награда на Прегледа на студентските хорове в България.

От 1952 г., в продължение на повече от 40 години, Михаил Милков ръководи основания от него Смесен хор на БНР. На маестро Милков и на този забележителен хоров колектив е заслугата за създаването на около 5000 записа на песни, балади, кантати, оратории и други творби от български и чужди композитори – една наистина внушителна цифра. Повечето от тези записи се съхраняват в Златния фонд на БНР.

Наред с огромната си звукозаписна дейност Смесеният хор в продължение на години дава тон и чертае пътя на съвременното хорово изкуство. Пръв изпълнява мадригали, творби със съвременни изразни средства, православни песнопения и с това дава нова насока в репертоара на българските хорове. Неговите концерти са винаги празници на българското хорово изпълнителско изкуство. В репертоара си хорът има изпълнения, обрали овациите на публиката в цяла Европа, като: Девета симфония и Пета симфония от Бетовен, „Стабат Матер“ от Пуленк, „Малка тържествена меса“ и „Стабат Матер“ от Росини, „Реквием“ от Верди, „Сватба“ от Стравински, „Реквием“ от Моцарт, „Цар Давид“ от Онегер и много други произведения от световната музикална съкровищница. В репертоара на Радиохора са и над 30 опери от Верди, Вагнер, Пучини, Бизе, Белини, Доницети, Бетовен, Леонкавало, Маскани, Мусоргски, Офенбах, Сен-Санс, Стравински, Рахманинов и др., изпълнявани във Франция, Италия, Испания и още много страни.

През 1966 г. Михаил Милков основава професионален Мъжки камерен хор, който става един от най-известните у нас и особено в чужбина. С изпълнителските си качества той прославя родината ни в Русия, Япония, Израел, Австрия, Германия, Франция, Испания, Италия, Румъния, Унгария и др. През 1981 и 1983 г. хорът участва в постановката на операта „Лоенгрин“ от Вагнер в Миланската скала. В Австрия, по време на един от първите си гастроли в чужбина, Мъжкият камерен хор участва в откриването на фестивала „Каринтско лято“. На концерта присъстват членовете на австрийското правителство начело с канцлера. Друга голяма изява на хора е участието му на фестивала „Версайски мир“ в двореца Версай в Париж, Франция, където за първи път български състав се представя с източноправославна музика.