Начало на радиоразпръскването в България
През 1929 година група инженери начело с техника Георги Вълков, построяват 50-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. И така, през последната седмица на ноември в столичния ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, Радио София!”. Тези тестови излъчвания на „…българска музика и реч се разнасяха в пространството и понякога приемането беше добро“, разказва инж. Георги М. Георгиев в записите на Стенографските дневници на XXII-то Обикновено Народно събрание.
„Човек не е роден само за черен и нерадостен труд! И ето, радиото идва да му помогне, да подскаже на човека, че в живота му има и друго освен неволи, подтисничество и немотия…“, пише проф. Асен Златаров в 7 брой на списание „Радиовести“ от 1929 година. В своята публикация „Трябва ни радио“ той поставя радиото наред с читалището, като „едно от средствата за широка просвета“, но същевременно отправя и предупреждението, че „това народополезно дело“ трябва да се опази от користолюбието на управляващите.
В края на същата година в България са регистрирани първите 430 радиоприемника. Цифра, която сама по себе си говори за нагласите и възможностите на българската интелигенция за общуване със света и неговите бурни постижения. За няколко години радиоапаратът става популярна вещ. Десетки фирми доставят чужди марки, а 35 работилници сглобяват от вносни части български приемници. Радиоапаратите задължително се регистрирали. През 1944 година броят им бил вече 180 хиляди.
Първото радиопредаване е осъществено от предавателя на дълги вълни (LW), който фирмата „Marconi Wireless“ изгражда близо до Централна гара в края на 1929 година. Той е „определен да се пригоди за национален радиоразпръсквателен предавател“, пише Асен Петров в книгата си „Книга за радиолюбителя“. По-рано същата година, на Международната радиофонна конференция, София получава честота за излъчване с дължина на вълната 215.8 метра.
В началото на 1930 година видни интелектуалци, общественици и инженери-радиолюбители основават съюз „Родно радио“, който използва предавателя на Първа инженерна дружина и започва излъчването на редовни предавания през юни същата година.
Радио Вести
В края на XIX век в България пристигат първите известия за радиото, което осъществява „предаване на телеграми без жици“. В списание „Светлина“ е поместена и статията на инж. Т.Атанасов за „последното изнамерване – безжицния телефон“. В следващите години „радиотелефония“ ще остане синоним на „радиоразпръскване“, не само в битовата реч, ни и в печата, в парламентарните дебати у нас и в чужбина, в обществено-политическия речник. Преди откритията на Гуиелмо Маркони да достигнат до страниците на българския печат „един български учен предвижда бъдещето на безкабелните комуникации“, пише в своята първа книга „История на радиото в България“ проф. Веселин Димитров.
„През 1864 година всеки, който е можел да прочете най-голямото съчинение на д-р Петър Берон „Панепистем“, е откривал (стр. 963-944) един от първите в света проекти за безкабелно електрическо съобщение. Нашият енциклопедист е изложил най-прилежно възгледите си за безжична връзка по суша и през вода, като ги е придружил и със саморъчно изпълнени технически чертежи.“
Това са първите писмени свидетелства в страната за безкабелните електрически комуникации, които д-р Берон нарича „телеграф без жици“. Неговите разсъждения са записани 15 години преди немският физик Хайнрих Херц експериментално да докаже наличието на електромагнитните вълни и предхожда с 33 години първото безкабелно „предаване на телеграми без жици“, което италианският физик Гуиелмо Маркони демонстрира в Лондон през 1897 година.
„Няма нужда да говорим за колосалното практическо значение, което ще добие в бъдеще това изобретение. То ще ни позволи да водим разговор на цели километри… като препращаме невидимите вълни на електрическата енергия чрез една неуловима среда, наречена ефир…“, пише за експеримента софийският вестник „Мир“.
Светът и Радиото
Повече от 10 години изминават от успешния опит на руския физик Александър Попов, с който пред Руското физико-химично общество той демонстрира първото радио – предаване и приемане на информация чрез излъчване на радиовълни. За първото радиопредаване Светът научава през февруари 1907 година, когато американският радио инженер Лий де Форест излъчва музика от своя телхармониум, на който свири в лабораторната си станция в Ню Йорк. Няколко месеца по-рано, неговият колега изобретател Реджиналд Фесенден, с когото откриват амплитудната модулация (AM), осъществява радиопредаване от брега на Плимут, щата Масачузетс, към корабите в залива. На Бъдни вечер пасажерите успяват да чуят как той свири на цигулка, пее коледни песни и чете откъси от Библията. Поради липсата на потвърждение за това събитие и до днес съществуват съмнения, дали Реджиналд Фесенден е осъществил пръв такова радиопредаване. Но неговите постижения включват първото предаване на реч по радио през 1900 година, както и първата двупосочна радиотелеграфна комуникация през Атлантическия океан, осъществена през 1906 година.
Началото на редовното обществено радиоразпръскване е поставено през 1909 година в Сан Хосе, Калифорния (САЩ), но масовото излъчване се случва след широкото разпространение на радиоприемниците в Европа и Северна Америка. Първата новинарска радиопрограма е излъчена на 31 август 1920 година от радиостанцията 8MK (днес WWJ) в Детройт. През октомври радиостанцията 2ADD излъчва поредица от вечерни концерти, които поставят началото на забавните предавания в Съединените щати. Във Франция през 1922 година започва редовното излъчване на метереологични бюлетини, борсова информация и концерти. Същата година Английската система за радиоразпръскване поема обществени функции и създава първите емисии на БиБиСи (British Broadcasting Corporation – BBC).
През 1929 година „искров телеграф“ (предавател) е монтиран до Централната гара в София. По онова време, този първи в страната ни предавател, е използван само като свързочно средство с помощта на морзовата азбука, изпращана по телеграфа.
„От миналата седмица (24-30 ноември) в Първа инженерна дружина се правят пробни предавания с малка радиоразпръсквателна станция. Предава се говор и музика. Опитите на 25-ти този месец сутринта бяха напълно сполучливи. Умоляват се радиослушателите да следят подобни предавания и да съобщят всичките си бележки относно честота и модулация с отворено писмо на адрес: I инженерна дружина.“