Известният български критик, художник и изкуствовед, галерист и педагог е роден през 1930 година в София. На 26 години завършва Националната художествената академия (тогава ВИИИ „Николай Павлович“) със специалност „Плакат“ в класа на професор Александър Поплилов. Следва специализация по история на изобразителното изкуство в Париж, а след завръщането си в България Максимилиян Киров става художествен редактор в издателство „Наука и изкуство“. Едновременно с това започва да развива и своята научна дейност, като през 1961 година, след спечелен конкурс, е назначен за научен сътрудник в Института за изкуствознание към Българската академия на науките (БАН). Работи и като директор на Дирекцията за международна изложбена дейност и държавните художествени галерии към Министерството на културата. Дълги години е директор на галерия „Витоша“.
Професорът е носител на редица награди, сред които: наградата за художествена критика на Съюза на българските художници (1967 година), Националната награда за художествена критика на името на проф. Николай Райнов (1976 година), Международната награда за художествена критика при отразяване проблемите на Международното триенале на живописта в София (1981 година) и Международна награда за художествена критика при отразяване проблемите на Първото международно биенале на графиката във Варна (1983 година).
Победа над тленността
„Много редки са случаите, когато изключително надарено за изобразителното изкуство дете е успяло да израстне по-късно като оригинална и значима личност в изкуството. Рано подранилата слава, разгаряна не рядко и от болезнените амбиции на родителите, са довеждали при тези случаи до слаба съпротива на дарованието пред бъдещи трудности и несполуки.“ Думите, с които Максимилиян Киров описва живописеца Антон Антонов синтезират не само творческите му търсения, а и неговия пълнокръвен човешки образ представен от критика през личните му наблюдения и познанство с автора.
Единственият съхранен в Златния фонд на Българското национално радио запис с гласа на проф. д-р Максимилиян Киров е от доклада му „Художественият идеал на Владимир Димитров – Майстора“, изнесен на международния симпозиум за творчеството на художника през 1982 година в София. В него се посочват трудностите от стилово и пластично естество, които Майстора е преодолявал като пионер на националната ни живопис.
А в своите книги с монографии на съвременни български художници и скулптори, както и в сборниците с техни творби и критика, изкуствоведът разглежда проблемите, посочва трудностите в изграждането на модерното българско изкуство и отличава националното своеобразие в пластичната ни култура.