„Свободният и дори фриволен артистизъм в илюстрациите на Любен Зидаров постоянно ме въвличаше в разговор, на моменти прерастващ в разгорещена дискусия. Години по-късно си дадох сметка, че художникът често използва в композициите си обратна перспектива и че въвличането до голяма степен се дължи на нея. Подобно на православните църковни стенописи, тази перспектива „изнася” изображенията в предния план и зрителят става участник в събитието. Като дете, то е ясно, не разбирах това. Илюстрациите просто ме предизвикваха към спор с художника: неговата интерпретация на текста срещу моята; неговата представа за красота срещу моята…“, описва срещите си с илюстрациите на Зидаров изкуствоведът Диана Попова.
Вълшебното огледало на Любен Зидаров
„Аз не считам че съм станал илюстратор… бъдещето ще покаже. Аз може да съм си въобразявал, че съм илюстратор. Аз съм правил това, което на мен ми е харесвало, на мен ми е правило впечатление, мен ме е завладявало. Аз се опирах най-много на световната и нашата класика“, казва в интервюто на Юлия Петрова за Българското национално радио (БНР) Любен Зидаров, по повод своята ретроспективна изложба „Островът на съкровищата – половин век по-късно“ в Софийската градска художествена галерия през 2015 година.
„С него свърши детството, но и аналоговата епоха — няма Ctrl+Z, няма стъпка назад, казва за него режисьорът Антон Стайков — Той не поправяше рисунките си, а ги правеше наново и отново, за да достигне калиграфската чистота на мисълта, в която ще се превърне неговата рисунка. Той разширява времето — 18-годишен публикува комикси в списание „Илюстровано четиво“, а днес рисува книгите за Хари Потър.“
Той е и един от пионерите на българския комикс, върху който работи след като завършва Националната художествена академия със специалност живопис при проф. Илия Петров. Неговата работа като илюстратор на детските комикси в „Септемврийче“, „Пламъче“ и „Славейче“ е известна и разпознаваема още тогава. Следващият комикс върху който работи, „Островът на съкровищата“, по романа на Робърт Луис Стивънсън, го занимава цели 60 години. Рисува го и го прерисува в много варианти. Неговият творчески пламък се разгаря непрекъснато от желанието и стремежа към новото откривателство на нови места и герои, с които се среща на „местата на своето вдъхновение“, казва за баща си изкуствоведът Филип Зидаров в предаването „Хоризонт до обед“ с водещ Спас Крайнин.
През януари 2024 година в изложбената зала на „Шипка 6“ ще бъде подредена изложба по повод 100-годишнината на Любен Зидаров, която ще покаже негови рисунки, графики, илюстрации и акварелни платна.
In arte credimus
„Вярваме в изкуството“ или поне често се обръщаме (като общество — предимно във фейсбук) с призиви към хората на изкуството „да направят нещо“, да бъдат изразител на всеобщото ни негодувание и протест срещу… „Вярата ни“, както и подкрепата към хората на изкуството и тяхното творчество често бива „изпитвана“. Такъв емблематичен и съвсем скорошен пример е онлайн „дискусията“ за юбилейното издание от 2019 година на поредицата за Хари Потър. Илюстрациите към новото издание са създадени от Любен Зидаров, в стилистиката и с характерните за него щрихи и композиране на образите. „Общностният“ (фейсбук) спор проследява изкуствоведът Диана Попова, която отличава в анализа си за списание „Култура“ генезиса и последствията от подобни поляризирани дискусии, провокирани от лидерите на мнения (инфлуенсъри) в съответните платформи.
„Отприщва го обикновено инфлуенсърски пост, като задава насоките и тона, по които то ще върви. Така и в онзи първи пост за илюстрациите на Любен Зидаров за Хари Потър, на който попаднах и споделих, многократно се изразява загриженост за децата – „Защо децата трябва да гледат героите на Хари Потър изобразени като нещо, болно от туберкулоза и гигантизъм едновременно?“. Вкарва се в обращение соцът – „И всичко това обвито, разбира се, в една соц тъга, гнет и в цвят на зрял картоф“. Появява се обединяващото възмутено „ние“ – „…просто искам да попитам докога ще я караме така? Защо толкова държим всичко да изглежда така, както е изглеждало преди 40 години?“. Задава се въпрос – „Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед и мършав??“. Дават се препоръки: „Знам, че илюстраторът е известен и доказан, и е рисувал какво ли не, ама други илюстратори в последните 50 години нямаме ли? Някакви анимации правехме, някакви награди взимаха едни хора… Да ги бяха помолили тях да нарисуват Хари Потър. Да бяха помолили някой от интернет…“ Към това „въоръжение“ друг инфлуенсърски пост бе добавил спомени как илюстрациите на Любен Зидаров са го плашили и травмирали като дете.
На тази обобщена извадка от коментари, написани под най-популярните постове във фейсбук, Диана Попова отговаря:
„И аз това щях да напиша – широката публика, доколкото е публика на изкуство и култура, или иска да бъде такава, е напълно в правото си да изказва мнението си. Тя тъкмо така става публика – като споделя впечатлението си от нещо, което я е развълнувало. Има пълното право и да каже просто „не харесвам“ или „не разбирам“, както и да се аргументира по своя си начин. Обаче бидейки все пак културна, би трябвало да се въздържа от некултурна аргументация. И ето тук е проблемът, струва ми се. Фейсбук сякаш увлича към светкавична емоционална реакция – преди да се сетиш, че си културен човек все пак. И по този повод не можеш да ръсиш спонтанно обиди за всяко нещо и от пръв поглед. И второ, моя приятелка написа в коментар: „Аз пък бегло да вметна, че Роулинг харесала илюстрациите и ги одобрила“. :-)“
На 14 декември 2019 година, месец след започването на разгорещения спор около юбилейната поредица с илюстрациите на Любен Зидаров, тя получи голямата награда „Златен лъв 2019“ на Асоциация „Българска книга“.
Работата на илюстратора по над 200 книги и комикси го ангажира първо с тяхното прочитане, което провокира и въображението му, попаднало в приказния свят на думите.
„Той се вживява в творбата, в текста, в смисъла, преди да започне да илюстрира. Освен това – интерпретира, представя своя поглед, собствения си почерк, подход към конкретния автор. Любен Зидаров, въпреки че е разпознаваем в своите творби, е достатъчно различен при всеки автор, когото илюстрира. Освен това, той може да работи върху книгите на един и същи автор няколко пъти, в течение понякога на шест десетилетия. И по този начин развива собственото си усещане за този автор. Интерпретацията му се променя и спрямо промяната на неговите собствени философски и пластически виждания, през погледа на един по-възрастен и по-мъдър човек“, обобщава невероятната му творческа активност режисьорът Антон Стайков.
С поглед към опита, който има от годините преди и към задачите „сега“, когато работи върху продължението на „Острова на съкровищата“ – „Силвър. Завръщане на острова на съкровищата“ на Андрю Моушън, Любен Зидаров отново ни отваря вратата на своята съкровищница.
В галерията със снимки на негови корици на книги, които са издавани от 60-те години до наши дни, са събрани примери от творческия живот на Любен Зидаров.