Лицата на музиката в образ и звук

Борис Георгиев (1888 – 1962) рисува картината в Берлин. Тя е показана за първи път на авторска изложба на художника в галерия „Шулте“ („Schulte“) в германската столица. Изпълнена е в маслен пастел. Подарена е на къщата-музей „Панчо Владигеров“ в София през 2005 г. от г-жа Елка Владигерова, съпругата на композитора, по повод откриването на постоянна музейна експозиция.

Панчо и Любен Владигерови
През 30-те години на миналия век Макс Райнхард поставя във Виена „Сънна игра“ от Стриндберг и кани Панчо Владигеров да напише музиката към спектакъла. Минават обаче близо два месеца и Райнхард започва да се притеснява какво става, върви ли работата на Владигеров. Обажда се на майка му – и тя нищо не знае. Тогава тя изпраща Любен във Виена и му поръчва да не се връща, докато не намери брат си. Влакът на Любен пристига рано сутринта и той от гарата се отправя направо в Йозефщатския театър, където поставя Райнхард. Още във фоайето вижда самия режисьор. „Много се радвам, че идвате толкова рано, приятелю Владигеров!“ – възкликва Райнхард. „Но аз…“ – опитва се да му обясни Любен. „О, моля Ви, изобщо не се притеснявайте! Всъщност аз имам само една малка промяна на музиката във второто действие…“ – продължава Райнхард. „Но, господин професоре…“ – отново се опитва да му обясни Любен. Режисьорът повдига учудено вежди и го срязва: „Моля, не ме прекъсвайте!“ „Но аз не съм Панчо, а неговият брат“ – едва смогва да каже Любен. От този ден насетне Райнхард, когато срещне някого от братята, най-напред пита: „Вие истинският Панчо ли сте или другият?“ И добавя: „Ах, колко съжалявам, че не сте артисти, бих направил нечуван спектакъл на „Комедия от грешки“!“