Лицата на музиката в образ и звук

Марио Лишевски е роден през 1976 г. в София. В началото на пътя му са творческите контакти и ентусиазмът на колегите от Националната художествена академия в София, и съвместните проекти от 90-те години. По-късно идва съприкосновението с космополитната атмосфера на Берлин. Формиран под влиянието на българската школа за изобразително изкуство, художникът има шанса да изпита влиянието на мултикултурната германска столица. Живописните платна на Марио Лишевски са вдъхновени от интимните човешки отношения.
Първата му самостоятелна изложба в България – „Картини като за прегръдка“, е в Музикалния център „Борис Христов“ – пресечна точка между всички изкуства. Преди да отпътува за Берлин, където живее, художникът оставя в България портрета на Борис Христов – специално рисуван, за да се впише в артистичната атмосфера на софийския дом на великия оперен артист. Вдъхновение за Марио Лишевски е една от малкото фотографии на певеца, на която той е „хванат“ с широка усмивка – окуражаваща и щедра.

Анализирайки гласовите данни, артистичните способности и сценично присъствие на Борис Христов (1914 – 1993), музикалните критици днес го определят като най-великия бас от втората половина на XX век. Записите му са вдъхновение за поколения млади певци. Превъплъщенията му в италиански и руски опери остават ненадминати и до днес. Неговите изпълнения на ролите на Борис в „Борис Годунов“ от Мусоргски, Гомец да Силва в „Ернани“ и крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди, както и на руски песни и църковнославянски песнопения са едни от най-търсените звукозаписни издания.