100 години от рождението на балерината
„Човек на сцената е съвършено гол. В живота може и да съумееш да прикриеш нещичко от характера си, но излезеш ли на сцената – разголваш се докрай“, казва балерината на Софийската опера от 40-те – 60-те години на миналия век Лили Берон. И пояснява: „Най-изразителното нещо в балета са ръцете. То е както при птиците – какво е птица без криле?! В балета ръцете са израз на душата“.
Лиляна Берон (29 декември 1921 – 9 юли 1996), известна със сценичното име Лили, е сред големите имена на българския балет в първите десетилетия от неговото професионално съществуване. Ученичка е на патриарха на нашето балетно изкуство Анастас Петров и играе във всичките му постановки. „Одухотвореността при нейните жестове и движения рязко я отличаваше от другите ми ученички (…) Всичко при нея беше танц – и най-скучните и уморителни упражнения“ – споделя балетмайсторът.
Обикаля цяла Европа с „Бале дьо ла жьонес“
Израства в семейство, което насърчава увлечението ѝ към балета. Баща ѝ Александър е потомък на учения енциклопедист д-р Петър Берон, а майка ѝ Глафира Уржумцева е дъщеря на руски ветеран от Освободителната война. Без колебание, че 5-годишната Лили трябва да развива изразените си танцови заложби, родителите ѝ я записват в детското хореографско училище на Пешо Радоев. Малко по-късно попада и в школата на Анастас Петров, а през 1934-та, когато е на 13 години, дебютира в Софийската опера и участва редовно в нейните спектакли. „Бях безкрайно щастлива, че имах шанса да се уча нагледно от по-възрастните артисти“ – спомня си балерината за своите първи професионални сценични стъпки.
През 1936 година заминава на специализация в Париж при Любов Егорова, бивша солистка на Мариинския театър. Берон танцува в трупата на „Бале дьо ла жьонес“ – Младежкия балет, съставен от балерини от различни националности. В продължение на две години обикаля Франция, Швейцария, Белгия, Люксембург, Италия и други европейски държави. Втората световна война възпрепятства трупата да гастролира в Америка и през 1939 година Берон се завръща в България.
Примабалерина на Софийската опера
Като водещ артист в българската трупа балерината изиграва почти всички централни партии. Сред впечатляващите ѝ образи са: Раймонда от едноименния балет на Александър Глазунов, принцеса Аврора и Одета-Одилия в балетите на Чайковски „Спящата красавица“ и „Лебедово езеро“ , Сванилда в комичния балет „Копелия“ на Лео Делиб, Тао Хоа в „Червеният мак“ на Райнхолд Глиер, в който балет си партнира с Крум Янков, Дафна в „Аполон и Дафна“ на Лео Шпис и много други. В тогавашните професионални среди е известна като българската Жизел заради вдъхновяващото ѝ превъплъщение в главната роля в балета на Адолф Адам. „Жизел“ всъщност е и последният спектакъл (1962) в танцовата ѝ кариера.
Лили Берон участва и в знаковото за нашия балет произведение „Нестинарка“ на Марин Големинов, поставено за първи път през 1942 година. През този период сред основните балетисти се отличават Люба Колчакова, Нина Кираджиева, Валя Вербева, Живко Бисеров, Асен Гавраилов…
„Не се стремях към външен блясък“
В годините 1949-1953-а балерината усъвършенства натрупаните умения в санктпетербургската школа. Учи класически танц при Наталия Камкова и в частната школа на Варвара Мей. Завършва и педагогическите курсове на Агрипина Вагенова. На изпитния си спектакъл танцува Мария от „Бахчисарайски фонтан“ – балет, вдъхновен от едноименната поема на Пушкин. Различните педагогически подходи на руските балетмайстори обогатяват танцовата култура на Берон и тя се превръща в авторитетна фигура сред българските балетисти и хореографи.
Критиците определят изкуството ѝ като необикновено явление в нашия балет. Наричат танца ѝ „симфония на движението“, „извън реалната действителност“, наситен с „поетичност, музикалност, изключителна координация и невероятно красиви ръце“. А самата тя споделя: „Когато играех, не се стремях към външен блясък. При мен нямаше нищо показно – не мислех как точно да застана или да завърша по такъв ефектен начин, че да предизвикам аплодисментите на публиката. Просто творях, като вътрешно изживявах ролите си много силно.
Прецизна и взискателна педагожка
И младите ги уча на същото – на актьорско усещане, на артистизъм. Не мога да понасям някой формално да изработи позата или формално да погледне партньора си. Не обичам лицата маски. Ако човек не умее истински да съпреживява, въобще не е роден да служи на изкуството – невъзможно е да се научи и на балет. Самоцелната техника тук е ненужна. Не те ли трогне един артист, така че да не го забравиш, когато напускаш салона, то той не е съумял да ти влезе в душата. И тогава всичко си губи смисъла.“
От основаването на Държавното хореографско училище (днес НУТИ), което е създадено през 1951 година като Балетно училище, Лили Берон е сред първите преподаватели в него. В Златния фонд на БНР се съхраняват спомени на две от най-изтъкнатите ѝ възпитанички. Калина Богоева в разговор от 2002 година и Красимира Колдамова в интервю от 2009 година за прецизната и взискателна педагожка:
Лили Берон е ръководител на балетния ансамбъл на Варненската опера и репетитор на балет „Арабеск“. Също така ръководи балета на операта във Ваймар, Германия, и този на Краковската опера. В полския град създава и своя школа за малки деца.
Нейната изпълнителска и преподавателска дейност извън страната се радва на задоволителни постижения, но най-големият принос на Лили Берон е свързан с изграждането на българския национален балет и неговото утвърждаване като неизменна част от световното балетно изкуство.