След представление в Народния театър Атанас Далчев решава да изпрати една млада дама до дома ѝ. Вървят по улица „Бенковски“ и вместо за пиесата от Херман Бар двамата си говорят за това, което Далчев е прочел през…
„Веднъж, на една конференция ми зададоха въпроса: „Какъв жанр е Вашата постановка?“ А това беше някъде след като бях направил 80-90 постановки. И тогава за първи път се замислих, че когато съм поставял някаква пиеса не съм…
„Писането на литература може да породи амбицията да бъде съградена една абсолютна книга, една книга на книгите, която да включва всички като платонически първообраз — цел, чиято доблест годините да не намаляват”, пише Хорхе Луис Борхес за…
Георги Стаматов (25 май 1869 – 9 ноември 1942) е изключително колоритна фигура в българската белетристика. Бивш армейски офицер, а в последствие професионален съдия, този майстор на словото се ражда в Русия, в град Тираспол. Син е…
За да не ти е мъчно никога, към никого не се привързвай. Живей във себе си. Там блика вълшебен извор с ясен бързей. Недей от чувствата замира а преживявай като птица, която всякъде намира подслон, гнездо, трохи,…
Владимир Полянов със спомени за софийската бохема, стара София и изкуствоведа Андрей Протич, запис Златен фонд на БНР, 1982 година: Този живословен разказ от записа е на един от талантливите наши писатели, младия тогава, в следвоенната втора…
„Ликувай, Британия! Ти можеш да се гордееш с този, комуто всички театри на Европа отдават почест. Той принадлежи не само на своя век, но на всички времена!” Така пише преди повече от 4 столетия Бен Джонсън –…
„Преживях почти всичко, което може да се случи в човешкия живот. Видях голяма част от света, бях щастлив и ужасно нещастен – особено след смъртта на дъщеря ми – умирах от страх през войната, макар че имам…
Стефан Костов е сред най-значимите български комедиографи в периода между двете световни войни, който след Иван Вазов, Алеко Константинов и Антон Страшимиров продължава развитието на различни поджанрове на комедията в българската литература. Създава дванайсет многоактни и пет…
Нарича себе си „рицарят на белия лист”, „бленуващ човек”, а „поезията е съдба”, на която издържа с удоволствие. Чужд на всичко делнично, слаб, брадясал, същински отшелник, той живее в свой свят насред забързаната столица. „Не обичам софийските…