Художникът в кабинета си в София, 1938 г. Снимка: Централен държавен архив, фонд 711К, опис 1, а.е. 42, л. 2

С неговите зайковци, лисани, мецани, кумчовълчовци и ежкобежковци израстват поколения български деца. През първата половина на XX век той илюстрира едни от най-четените приказки от българската класическа литература, сред които:

„Косе Босе“, „Чик-Чирик“, „Патиланско царство“, „Ежко-Бежко“ (Ран Босилек) 
„Жалбите на Заю-Баю“ „Чичова китка“, „Модерната стрина Зайка“ (Чичо Стоян)
„Работна Мецана“ (Леда Милева)
„Дядовото магаренце“ (Калина Малина)
„Комар и Мецана“ (Асен Разцветников)
„Медената пита“, „Гъбарко“ (Батко Златко)
„Веселите футболисти“ (Димитър Стоевски)
„Звънчета“, „Горската къщичка“ (Дора Габе)
„Маскираната лисица“ (Светослав Минков)
„Звездобройци“, „Хвърчила“ (Симеон Андреев)
„Сватбата на Червенушко“, „Трите баби“ (Елин Пелин).

„Широка, открита руска душа, винаги усмихнат и всякога готов да си побъбри с приятел, той обичаше дружеските беседи – спомня си детският писател Георги Русафов. –  И най-драго му беше в тези разговори да споделя с приятелите си спомени от своето детство, прошумяло в далечната Украйна“. Още тогава, в онези невръстни години се заражда необятното влечение на художника към гората и нейните обитатели – зайци, таралежи, птици, бръмбари, мравки, всякакви животинки.

Вадим Лазаркевич (28 февруари 1895 – 18 февруари 1963) е роден в украинския град Бiла Церква в семейство на артилерийски поручик и музикантка с подчертани наклонности към рисуването. Именно от майка си той наследява дарбата на художник. Като дете Лазаркевич прекарва няколко лета заедно с баща си и войниците му в Черниговските гори. Там той развива своята сензитивност към горските обитатели, които среща из потайните кътчета на необятната лес, а вечер поглъща дивните народните приказки, разказвани край лагерните огньове. „От тези незабравими летни дни остана в сърцето ми безграничната обич към приказките, които и сега илюстрирам с най-голяма любов“ – споделя често художникът пред своя приятел Русафов. След като завършва Киевската гимназия, Лазаркевич записва Художествената академия в Петербург, но не успява да я завърши поради избухването на Първата световна война. През 1920 г. пристига в България и за четири десетилетия достойно заема мястото си сред класиците на българската илюстрация за деца. В запис от 1955 г. Лазаркевич обяснява повествователно на малките читатели как е създал илюстрациите към книгата на Леда Милева „Работната Мецана“:

Седнал на чаша вино в една софийска кръчма, той рисува портрети на посетителите. Забелязва го главният редактор на авторитетното издателство „Хемус“ Ран Босилек и го кани да илюстрира една негърска приказка за списание „Светулка“. Много скоро рисунките му започват да се появяват на страниците и на други популярни издания: списанията „Детска радост“, „Детски живот“, „Поточе“, „Росица“, „Славейче“. Лазаркевич илюстрира приказки от Александър Пушкин, Карло Колоди, Ръдиард Киплинг, Ханс Кристиан Андерсен, романи от Джек Лондон, както и произведения от други световни автори. През 20-те и 30-те години изготвя илюстрациите към събрани съчинения на Иван Вазов, творби на Данте, Толстой, Тургенев и др.

В нашето културно пространство Лазаркевич е популярен най-вече със своите илюстрации за деца, но в архива на художника се намират много рисунки и скици, които разкриват всеобхватните му творчески търсения. „Сред тях на особена почит са конете, рисувани в мигове на усамотение, символ на далечната родина. Запазени са също серия лирични рисунки на улиците, къщите, портрети на софиянци, рисунки в стил сецесион и с антивоенни и религиозни сюжети –  разказва проф. Цветана Кьосева. – Но като че ли най-неочаквани за творческия облик на Лазаркевич са илюстрациите му към Гьотевия „Фауст“, рисувани в края на живота му. Те представляват странна смесица от еротични и философски фантазии.“

Творчеството на Вадим Лазаркевич е образец в историята на българската илюстративна книга за деца. Изпод неговата талантлива ръка излизат пълнокръвни образи, отразяващи словото на класиците на детската литература у нас. Или както отбелязва Георги Русафов – герои „от мили по-мили, от живи по-живи – само да отворят уста и да заговорят на децата“. И точно в първия 7-годишен период от детското развитие, когато детето възприема всяко нещо в света като добро, да държиш приказки с толкова позитивни персонажи и то „преведени“ на един разбираем илюстративен език, е истинско блаженство и за децата, и за родителите.

По тази публикация работи Анна Капитанова

« 1 на 15 »