Кирил Вапорджиев (20 май 1906 – 20 ноември 1987) е един от най-изтъкнатите български виолончелисти на XX век, дългогодишен концерт-майстор на Софийската филхармония и педагог със завидни успехи в подготовката на следващото поколение инструменталисти.

Роден е в Габрово. Израства в музикантска семейна атмосфера. Баща му завършва Консерваторията в Брюксел и след това работи като гимназиален учител у нас. В дома Вапорджиеви музиката е неизменна част от възпитанието на децата. По-големият брат на Кирил, Асен Вапорджиев, свири на контрабас. След като баща му го подготвя, Кирил Вапорджиев е приет в средния, а след това и във висшия отдел на Музикалната академия. Учи при Иван Цибулка и поляка Мечислав Хоерман, последния ученик на Пабло Казалс. Още като студен става част от Академичния симфоничен оркестър и участва в първия му концерт през 1928 година под диригентството на Саша Попов.

В архивите на Националното радио се съхраняват известен брой изпълнения на Вапорджиев, още повече че в началото на своята концертна дейност през 30-те години младият виолончелист сътрудничи с Радио София. Изнася солови рецитали и свири в няколко камерни състава.  В негово изпълнение за първи път в радиоефира прозвучава „Соната за виолончело и пиано“ от Антон Рубинщайн.

Чуйте „Прелюд” от Сергей Рахманинов – студиен запис от 1957 година, който се пази в Златния фонд на БНР. Изпълняват Кирил Вапорджиев, виолончело, и Калинка Лазарова, пиано:

Виолончелистът е част от Царския симфоничен оркестър, който по-късно прераства в Софийската филхармония. Изявява се в няколко негови състава: в трио ансамбъл заедно с Антон Краутман (арфа) и Васил Стефанов (цигулка), с които изпълняват пиеси премиери за България на живо пред микрофона. Свири в камерна формация, съставена от четирима челисти, чиито изпълнения също звучат в програмата на Радио София. Първият струнен квартет в страната: Кирил Вапорджиев (солочелист), Васил Стефанов (концертмайстор), Стефан Неделчев (цигулка) и Стефан Сугарев (виола) се радва на голям успех у нас и в чужбина. Квартетът изнася концерти в Белград, Загреб, Любляна и др., като популяризира творби от български композитори.

През 1948-49 година специализира в Прага при прочутия виолончелист Милош Садло. Вапорджиев концертрира у нас и в чужбина в продължение на четири десетилетия. Междувременно преподава в Интерната за даровити деца и Държавното музикално училище. Като педагог подготвя едни от най-добрите наши виолончелисти, между които Венцислав Николов, Стефан Попов, Иван Балушев и др. Неговите трудове „Школа за виолончело“, „Гами и технически упражнения“, „Палцова техника за виолончело“ и „Упражнения в неравноделни тактове“ обогатяват българската методическа литература.

Златният фонд на БНР съхранява прочутия „Танц“ от Марин Големинов в изпълнение на Кирил Вапорджиев, съпровод на пиано Ани Тошкова – запис 1969 година:

Във време, когато нашите композитори рядко създават творби за виолончело, Вапорджиев транскрибира редица пиеси, написани в оригинал за цигулка и пиано. Сред тях са: „Сонати № 1 и № 2“, „Бабина приказка“ (десет музикални картинки за малките пианисти) от Парашкев Хаджиев, „Хороводна тема с вариации“, „Приспивна песен“ от Светослав Обретенов, „Две миниатюри за пиано и струнен оркестър“ от Панчо Владигеров, „Пет скици за струнен оркестър“ от Марин Големинов, „Пасторал“ от Любомир Пипков и много други.

Кирил Вапорджиев има съществен принос в развитието на музикалната традиция у нас. Със своята изпълнителска виртуозност и педагогическа методология той популяризира виолончеловото изкуство и провокира българските композитори да създават творби за този инструмент.