„Тя никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната площадка. В живота е обикновена. Плаха. Понякога нерешителна и свита. Нищо в нея не издава таланта ѝ на филмова звезда. Играта е най-добрият ѝ приятел. Дива, интелигентна, гражданка, еснафка, самотница, момиче, старица или майка.“ – пише за нея журналистът Георги Тошев в книгата си „Катя Паскалева. Жените в мен“.

Катя Паскалева (18 септември 1945 – 23 юли 2002) е родена в Петрич. Ранното ѝ детство протича в Благоевград, а ученическите години в Перник, където играе в професионалния пернишки театър като ученичка. Във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (дн. НАТФИЗ) е приета от първия път, но дълго не може да повярва, защото е момиче от провинцията и се явява на изпитите без познанства и специална подготовка. След всеки кръг се връща да чете името си в списъка с издържалите. През 1967 г. завършва актьорско майсторство в класа на Методи Андонов. Оттогава сцените на много театри стават неин духовен дом. Работи в драматичните театри в Добрич и Пазарджик, в Пловдив, в театър „София“. От 1985 г. е актриса в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Член е на Съюза на българските филмови дейци.

Наричана „национално богатство“ от Тодор Живков Катя Паскалева никога не поиска нищо за себе си, ходатайства за колежка, а самата тя живее под наем. На една шега за авоарите на Барбара Стрейзънд и колко може да изхарчи от тях за едно денонощие, Катя отговаря: „Един стек „Мелник“, една водка №5… И ако може, един автоматичен тостер, дето сам изключва филийките.“
Това, което ѝ носи щастие и увереност е отношението на околните към нея. В махалата от чистачката до продавача в бакалията, всички я наричат Кате. Когато връща празните бирени шишета господинът шеговито я подкача: „Хайде, Кате, по-бързо. Това не ти е като да снимаш филм или да играеш в театъра!“
Тя е от актрисите, които се сближават с портиерките и осветителите в театрите, в които работи. „Беше деликатна и непрекъснато се извиняваше. Винаги ще ни почерпи с кафенце или бонбон“, спомнят си за нея. При всяко излизане на театралната сцена се вълнува като кандидат-студентка въпреки дългогодишния стаж в киното и театъра. Най-добрите ѝ критици са осветителите и гардеробиерките. След стотното представление на „От другата страна“ на Станислав Стратиев, актрисата пита сякаш е премиера: „Как беше?“ А ненавижда премиерите, особено когато играе тя. За нея те са най-неточните представления.

Триумфът, който жъне в изкуството, идва от щедрата ѝ душа, разкрита доверчиво за света през големия ѝ талант. Затова ѝ се радват. За своя я смятат в Добрич, в Пазарджик, в Пловдив и навсякъде където играе. Катя ненавижда светските събития, предпочита да е сама и да препрочита любими книги. Онемява пред грубостта и агресията. Не може да се защити, ако я обидят и винаги търси вината в себе си.

„Играе ми се. Не ме ласкаят наградите. За мен са важни разбиращите очи в публиката“, казва Катя Паскалева и споделя една „симпатична“ случка с награда – запис 1993 г.:

Звездната си роля в „Козият рог“ (1972) смята за съдба. Режисьор на филма е Методи Андонов, а автор на сценария – Николай Хайтов. В главните роли участват тя (Мария), Антон Горчев (Караиван) и Милен Пенев (Овчаря) . Автор на музиката към филма е Мария Нейкова, като по-късно по текст на Богомил Гудев се ражда популярната песен „Двама“, изпълнявана от Мария Нейкова. Избират Катя Паскалева между 1000 претендентки седмица преди започването на снимките. Произведението е на крачка от номинацията за „Оскар“, но не го достига. Има различни версии за недостижимия „Оскар“: че отпада от класацията заради черно-бялата лента, че молбите на Методи Андонов за цветна остават глас в пустиня или че филмът е забелязан и предложен за Оскарите – директно в петицата. „Разбира се това баща ми не го е знаел. Те искат филма, нашите не го дават, в крайна сметка изпращат копие, но копието се оказва технически негодно. И въобще филмът не е обявен като номиниран в петицата“ – разказва дъщерята на Методи Андонов Милена.
Катя Паскалева обикаля целия свят с филма. В Естония орязват сцената с изнасилването и зрителите нищо не разбират. В Чикаго обаче награждават магьосника на графичното кино Димо Коларов със „Сребърен Хюго“ за операторска работа. У нас филмът е показан в пълния си вариант и поражда първия български скандал – гола жена на екрана. Налага се майката да преглъща хорски обиди заради разголването на дъщеря си…

Когато прожектират филма „Козият рог“ в Лондон, където предизвиква истински бум, снимката ѝ се появява на първа страница в „Гардиън“ и посещава престижни клубове на висшето общество. Най-голямата европейска агенция за актьори, лансирала навремето Елизабет Тейлър, София Лорен и други световни звезди, я кани за снимки. Има само едно незначително условие: да плати 10 лири за участие в каталога. Актрисата няма тези пари и иска назаем от българското посолство. Оттам ѝ обясняват, че това е „груба антисоциалистическа провокация“. Така Катя Паскалева се прощава с шанса да бъде първата социалистическа актриса, попаднала в най-реномирания каталог за киноактьори в Европа.
През 1972 г. на Международния кинофестивал в Панама получава наградата за най-добра женска роля за филма „Козият рог“, а през 1973 г. наградата „Фемина“ за най-добра актриса в Брюксел. Филмът е посочен за най-добрата българска лента за всички времена в анкета на в. „Култура“, 21 години след създаването му.  През 1976 г. в Карлови Вари Катя Паскалева е удостоена с отличието за принос в развитието на световното  кино. През същата година тя получава и наградата „Златна роза“ за женска роля във филма „Вилна зона“. Сред другите ѝ отличия са наградата на Съюза на българските филмови дейци за женска роля във филма „Памет“ през 1986 г. и наградата за поддържаща женска роля във филма „Ева на третия етаж“.

Сред многото известни и запомнящи се филмови роли на Катя Паскалева са образите ѝ от „Понеделник сутрин“, „Матриархат“, „Отклонение“, „Шарен свят“, „Мъже без работа“, „Нона“, „Иван Кондарев“, „Вилна зона“, „Слънчев удар“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Елегия“, „Най-тежкият грях“, „Равновесие“, „Поетът и дяволът“, „Тази хубава зряла възраст“, „Ева на третия етаж“, „Спирка за непознати“, „Аз, графинята“, „Брачни шеги“, „Мълчанието“, „Аритмия“, „Хайдути“. На театралната сцена Катя Паскалева създава също редица забележителни роли като Албена от „Албена“ на Йордан Йовков, Розалинда в „Както ви се харесва“ на Уилям Шекспир, Нина Заречная от „Чайка“ на Антон Чехов, Мег в „Рожден ден“ и Сара в „Любовникът“ от Харолд Пинтър. Актрисата има щастието да работи с големи режисьори като Боян Дановски, който е и неин учител във ВИТИЗ, Крикор Азарян, Леон Даниел, Вили Цанков. Обожава партньори като Наум Шопов, Христо Гърбов, Антон Горчев.
Последното ѝ театрално превъплъщение е в моноспектакъла „Скитницата“ на Жан Клод ван Итали в Сатиричния театър, който е предшестван от скандална фотосесия на Катя Паскалева, предрешена като клошарка и спяща по пейките в столична градинка. Някои приемат снимките за чиста монета. А те просто целят да предизвикат интереса на зрителите и тестват автентичността на актрисата или както самата тя казва: „една малко по-ексцентрична репетиция“.

Писателят Георги Мишев казва: „Катето се наложи в българското кино изведнъж. Появи се като звезда и присъствието ѝ на екрана беше ярко и импулсивно. В живота беше невероятно скромен и естествен човек. Режисьорите обичаха да работят с нея. Тя не играеше, а живееше на сцената и на екрана като че ли втори живот. Спомням си режисьорът Людмил Кирков как търсеше сюжети специално за нея. Ако я нямаше във филма „Матриархат“, целият букет от женски образи щеше да се разпадне. Катето беше един от най-добрите хора, които познавам, и с които съм работил“.
А режисьорът Павел Павлов, представяйки книгата си „Пленени от спомена“, част от която е посветена на Катя Паскалева, възхитено я нарича „чудо на чудесата“ – запис от 2005 г., съхранен в Златния фонд на БНР:

В последните години актрисата започва да рисува, но не се осмелява да направи изложба. „Аз съм била съпруга на Георги Божилов – Слона и след като знам как той работи и какви картини прави, аз никога няма да се втурна да правя изложба. Човек трябва да прави само това, което може качествено, а не да се разпилява“ – казва Паскалева. Артистка, която 35 години от живота си обрича на българския театър и кино и посвещава на милионите зрители, които искрено я обичат.

Загубила гласа си и битката с рака, в последните си дни Катя Паскалева контактува със света посредством лист и химикал. Предсмъртният монолог на актрисата, от тези тежки болнични дни и нощи, чете Павел Павлов:

Мнозина се учудват, че се опази от халтурата, че нямаше място за нея във филмите, които трябваше да дискредитират и унизят българското кино, че режисьорите им не дочакаха да ги помоли за „нещичко“. Тя не се уреждаше. „Каквито сметки имам, ще ги уредя със себе си“, каза: „Au revoir!“ И си отиде велика.

По тази публикация работи Десислава Димитрова