Първите години от историята на оперния театър у нас са свързани с редица именити изпълнители, сред които е и Диана Герганова. През 1917 година тя дебютира с партиите на Горана и Бабата от българската опера „Гергана“, които подготвя в много кратък срок и след успешното им представяне е назначена за солистка. По онова време Оперната дружба консолидира около състава си прославени представители на българското вокално изкуство като Петър Райчев, Стефан Македонски, Анна Тодорова, Христина Морфова и още много други. А младата Диана Герганова има възможността да попива от художествения заряд на тези музикални явления, като съгражда и своето неподправено сценично присъствие. Тя притежава силен и звучен контраалт с голям обем над 2 октави. Изпълненията ѝ се отличават с непосредственост и прецизност.

Родена е на 14 септември 1900 година в Шумен. „Още от дете цялото ми внимание беше насочено към музиката. Не ме интересуваха уроците в гимназията, наместо учебници аз си купувах ноти – спомня си оперната певица. – И още от малка, на четири годишна възраст и половина, започнах да свиря мандолина. На пет години и половина аз излязох на сцената в Шумен. Оттогава се насочих някак си към пеенето. По всички оперети в родния ми град все мене избираха за централните роли. В София тогава артистите се брояха на пръсти. Маестро Атанасов и Кръстьо Сарафов чули, че има някакъв хубав глас в Шумен, и дойдоха от София и ме приканиха да отида да уча в столицата.“

В Златния фонд на БНР се съхраняват няколко изпълнения на Диана Герганова от времето, когато диригент на оперния оркестър е бил Асен Найденов. Чуйте „Хайдушка песен“ от Добри Христов:

За да може талантливата певица да развива професионално дарбата си, семейството ѝ се мести в София, където тя записва Музикалното училище и същевременно е хористка в Операта. Учи пиано в класа на Андрей Стоянов и пеене при Иван Вульпе. Любовта към изкуството, с която е пропита семейната среда у Герганови, скоро се възпламенява и при по-малката сестра на певицата – драматичната актриса Петя Герганова. Когато тя прави своите първи стъпки в театъра, Диана се завръща от специализации във Виена и Берлин и създава редица прекрасни роли, които бързо я увенчават с успех. Сред тях са Циганката от „Борислав“ – първата българска историческа опера, написана от Маестро Атанасов, Майката в „Янините девет братя“ от Любомир Пипков, участва и в много други значими за българското оперно изкуство произведения. От световната класика забележителни са превъплъщенията ѝ в Кончаковна от „Княз Игор“, Мари от „Летящият холандец“, Емилия от „Отело“, Мадалена от „Риголето“, Ваня от „Иван Сусанин“, Марта и Зибел от „Фауст“, Княгинята от „Русалка“,  Сузуки от „Мадам Бътерфлай“, Манон от едноименната опера и други.

В интервю за Националното радио от 1974 година, направено в дома ѝ, певицата говори за вълнението да отъпкваш пътя на новороденото оперно изкуство у нас, за прекрасните взаимоотношения между колектива и за отдадеността на професията:

Независимо дали играе централна или незначителна на пръв поглед роля, тя успява да изгради пълнокръвни образи, които да вълнуват публиката до най-малкия детайл. Трудно би могло човек да изпъкне в някоя малка роля, ако няма фантазия и творческа находчивост. А Диана Герганова притежава точно това – природата на артист с цялата ѝ широта и многообразие.

По тази публикация работи Анна Капитанова