Той пише книги по философия, живопис и театрални пиеси. Създава стихове, рисува карикатури. Известен е със своите енциклопедични знания по история, археология, физика и астрономия. Избран е за член на френското астрономическо дружество.
Този словесноописателен портрет представя само едната страна на всеобхватния талант, който разгръща един от монументалните френски композитори от втората половина на XIX и началото на XX век — Камий Сен-Санс. Определян от своите съвременници като „френския Бах“, той е не само виртуозен композитор и музикант. Неговата кариера представлява сложно преплитане на класическите канони и живот белязан от ранната проява на гениалност, лична трагедия и постоянно интелектуално любопитство, което му създава статута на иноватор и пазител на френската музикалната традиция. Живот, сякаш пресъздаден от ръцете на самия композитор в изпълняваната от него „Овернска рапсодия“.
Вторият Моцарт
Роден в Париж през 1835 година още от най-ранна възраст Камий е обучаван от баба си да свири на пиано. Едва 3-годишен той вече знае нотите, а на пет създава първите си композиции. Тази проява на неговите музикални способности му спечелва прозвището „вторият Моцарт“.
На 10 е неговият официален дебют пред парижката публика. В репертоара му са включени произведения от Бах, Моцарт и Бетовен. Този избор свидетелства за достигнатата от него техническа виртуозност и дълбокото му уважение към класическия канон, което остава определящо за цялото му творчество. За този незабравим момент Сен-Санс разказва:
„Когато изпълних 10 години професора ми, който ме считаше за достатъчно подготвен, ми организира концерт в зала „Плейел“. Там свирих с италиански оркестър, дирижиран от Тилман до минорния концерт на Бетовен и концерта на Моцарт в си бемол мажор. След този концерт, който премина блестящо, моят професор искаше да изнеса и други, но майка ми не беше удовлетворена от кариерата ми на вундеркинд. Тя имаше по големи цели, тъй като се страхуваше за здравето ми, не искаше да вървя по този път.“
На 18 Сен-Санс постъпва в Парижката консерватория, където задълбочено изучава орган и композиция. Още в тези ранни години той е изключително плодовит — автор на значими камерни творби, включително Клавирен квинтет в ла минор и редица концерти — Първи клавирен концерт в ре мажор и два концерта за цигулка. Неговата Първа симфония е високо оценена от водещи композитори като Ектор Берлиоз и Шарл Гуно, което подчертава бързото му приемане в музикалния елит. През втората половина на XIX и началото на XX век Камий Сен-Санс създава музикални произведения във всички области на музикалното изкуство. За неговото творчество говори проф. Павел Герджиков в предаването „На опера в събота“, излъчено през 1995 година.
През 1962 година българската оперна прима Елена Николай, заедно с Пловдивската филхармония с диригент Руслан Райчев, изпълнява ролята на Далила. Запис на прочутата ария е съхранен в Златния фонд на Българското национално радио.
За сътвореното от Сен-Санс френският музиколог Ромен Ролан дава следната характеристика: „Срещу бесния порой на Рихард Щраус се възправя латинското изкуство на Сен-Санс — иронично и ведро. Неговият изящен почерк, неговата богата трезвост, изобретателната му грациозност, която прониква дълбоко в душата и я обхожда във всичките ѝ ъгли, ни заставят да се наслаждаваме на хубав език и на красива, честна и ясна музикална мисъл.“
Няколко други произведения, като бележития Концерт за виолончело, чудесният Втори концерт за пиано и оркестър и особено трите симфонични поеми — „Фаетон“, „Чекръкът на Омфала“ и „Танца на мъртвите“, правят композитора извънредно популярен.
През 1857 година Сен-Санс е назначен за органист на престижната църква „Ла Мадлен“ в Париж — пост, който той заема в продължение на двадесет години. Изкуството на неговата органна импровизация бързо добива известност и е признато в цяла Европа. Неговият безграничен талант се проявява и в преподаването. Сен-Санс преподава пиано в училище „Нидермайер“, където сред учениците му е и младият Габриел Форе. Сен-Санс се превръща в нещо повече от учител за Форе, той е негов ментор, заместващ родител и доживотен довереник. По това време композиторът, макар и класицист, въвежда своите ученици в най-новите и дори революционни за френската сцена произведения на европейския Романтизъм, включително с творбите на Роберт Шуман, Ференц Лист, Рихард Вагнер и Фредерик Шопен.
През 1871 година Сен-Санс е съосновател на Националното музикално дружество (Société Nationale de Musique) — форум за популяризиране на съвременна френска камерна и оркестрова музика. По време на сътрудничеството си с музикалното дружество той композира много от по-известните си произведения. Сред тях са симфоничната поема „Концерт за виолончело № 1“, операта „Танц на смъртта“, „Самсон и Далила“, Симфония № 3 „Орган“.
И сякаш “Щастието е недостижимо” за композитора. Личният му живот е белязан от дълбока трагедия. През 1878 година той губи и двамата си сина, а три години по-късно се разделя със съпругата си Мари-Лор. Тези събития предизвикват неговото дълбоко оттегляне от света. В Златния фонд ва БНР е запазен презапис от децилитна плоча от периода 1935-39 година във Франция, в който сопранът Раля Тончева изпълнява това произведение. Съпровода на пианото е на Надя Буланже.
Камий Сен-Санс пише последното си произведение „Карнавал на животните“ като музикално развлечение за забавление на приятелите си и не позволява публикуването му приживе. След като напуска Националното музикално дружество пътува много, изпълнява свои концерти и понякога композира в цяла Европа, Източна Азия, Южна Америка и Северна Африка. Умира в Алжир през 1921 година, а тялото му е върнато в Париж за държавно погребение. Но неговата „лебедова песен“ е изпълнена много преди смъртта му — „Лебедът“ от „Карнавал на животните“.
„На Сен-Санс се падна твърде рядката чест да се види в положението на класик още докато е жив. Неговото име, дълго време непризнавано, си завоюва всеобщо уважение както със силата на благородството на неговата личност, така и със силата на съвършенството на неговото изкуство“, пише Ромен Ролан в статия от книгата „Музикантите на нашето време“.