Творчеството му обхваща различни жанрове – музикално-сценични, оркестрови, камерни. Свързват го с онова композиторско поколение, което обикновено определяме като „второ” – от Петко Стайнов и Панчо Владигеров до Марин Големинов. А произведенията му присъстват и днес в репертоара на водещи български инструменталисти.

Възрожденският дух на град Казанлък, родното място на Йосиф Александров Йосифов, по-известен като Йоско Йосифов (8 февруари 1911 – 2 май 2001), закърмя отрано у него почит и преклонение към родната земя, хората и към прекрасната ни народна песен. Роден е в музикално семейство, неговите родители са най-добрите самодейци в града. Баща му Александър е създател на местното читалище „Искра”, където сформира оперна трупа. В нея играе цялото семейство – жена му Райна, както и децата им Йоско, Илия и Малина. Йоско от 7-годишен свири на пиано, а по-късно и на флейта. Като гимназист в педагогическото училище в града бъдещият композитор разгръща своите музикални способности. Сформира гимназиален оркестър от 25 души, който изпълнява първите му композиции: фантазии, увертюри, китки и др. под негово диригентство. Още преди да завърши училище, той вече е автор на детската оперета „Снежанка и седемте джуджета”, която се поставя на сцената на читалище „Искра” и се играе в Казанлък, Чирпан и Нова Загора.

Композиторът Александър Йосифов – син прави кратка ретроспекция на семейната история, запис „Златен фонд” на БНР, 2000 година:

През 1931 година Йоско Йосифов постъпва в Теоретичния отдел на Държавната музикална академия. Младежът учи композиция и пиано при Панчо Владигеров, хармония и контрапункт при Добри Христов и Николай Атанасов и дирижиране при проф. Цанко Цанков. Като студент създава оперите „Биляна” и „Цар Самуил”. Дипломира се с отличие през 1934 година и поема пътя на професионалния музикант. Като композитор сътрудничи на Радио София. Работи като учител, диригент и като титулярен диригент на софийския хор „Родна песен”. С хора при участието на солисти и оркестъра на Софийската народна опера (дн. Софийска опера и балет) той подготвя и изнася българската премиера на ораторията на Йозеф Хайдн „Годишните времена”. Този концерт в Зала „България” е събитие за столичния музикален живот в края на 30-те години на миналия век.
По-нататък творческият му път минава през Стара Загора. От 1939 до 1945 година е директор и музикален редактор на Радио Стара Загора.

„За пръв път в България, в нашата радиостанция беше въведен час „Музика по желание”, разказва Йосифов, запис от архива на Радио Стара Загора:

В града той сътрудничи на местните оперни самодейци, градския симфоничен оркестър и мъжкия хор. Важна за отбелязване от този период е постановката на операта му „Биляна” (1943) под негово диригентство. Три години по-късно Старозагорската опера става държавен институт и диригенският пост е поверен на Йоско Йосифов.

Следващата стъпка в професионалния му път е назначаването през 1948-ма за диригент на Държавния симфоничен оркестър във Варна. Оттук нататък името му се свързва тясно с музикалния живот на морската столица на България. Симфоничният оркестър бързо израства и се развива. Дълго се помни изпълнението на Четвърта симфония от Пьотър Чайковски на първия преглед на симфоничните оркестри в София под диригентството на Йоско Йосифов.
От 1952 година талантливият музикант е главен диригент на Варненската народна опера, а от 1953 до 1956-та и неин директор. Ръководи хора на корабостроителите, помага на самодейни състави в града и окръга. Преоркестрира и записва студийно операта „Гергана” на маестро Георги Атанасов. Под диригентската му палка се осъществяват 1300 спектакъла, а той се утвърждава като оперен и симфоничен диригент.

Репетиции, премиери, спектакли, денонощието е кратко, но той успява да открадне и часове за творчество. Белите нотни листове се изпълват с нотни знаци, а зад тях прозира едно неспокойно сърце, туптящо с много любов за хората. Като един от „второто” поколение български композитори и неговото творчество по характер, изразни средства и естетически позиции е борба за създаване и утвърждаване на български стил в композиторската ни школа, а именно насочване към народната музика, към народната песен. „Цялото многообразно музикално творчество на Йоско Йосифов е изградено върху интонациите и ритмите на народната музика. В някои случаи той използва цитати, които естествено вплита в художествената тъкан на творбата. Сполучливи са търсенията му в областта на ритмиката. Нашите неравноделни тактове намират остроумни съчетания в произведенията на Йоско Йосифов. Те създават интересен облик в неговия музикален език”, казва музикологът Стоян Ангелов.
И самият композитор потвърждава: „Само музика близка, родна, разбираема може да радва хората, да буди у тях благородни човешки чувства, да възпитава. И колкото е по-ярко българска, национална, толкова по-ясно се откроява и намира място в световната музикална култура”.
Във Варна композиторът създава голяма част от най-значимите си творби: симфоничната поема „Тъжа”, II, III и IV симфония, концерт за чело и оркестър, концерт за фагот и оркестър, симфоничната поема „Септемврийци”, симфоничната сюита „Борба”, масови и хорови песни, детската оперета „Кокичета” и други.
От 1971 година Йоско Йосифов живее в с. Тъжа, близо  до родния си град. В своята Тъжа, в най-зрелия си творчески период, заслушан в песента на Балкана, живеещ с надеждите и радостите на хората от родния край, той пише следващите си вдъхновени творби. Тук се ражда симфонията „Балканът”, V, VI и VII симфония, втори концерт за виолончело, три юбилейни увертюри, песни за Радио София, концерт за кларинет и оркестър, II-ри цикъл симфонични танци за голям оркестър, 36 добруджански хора и ръченици, събрани в три грамофонни плочи; песен за Стара Загора и Казанлък; няколко песни за Хоровата школа; марш на футболистите от „Розова долина” и множество хорови песни.

Понякога със сина си Александър Йосифов, застават пред пианото и просвирват последните си произведения. Авторските му плочи са едва три. Изключителната му скромност не позволява да използва за себе си факта, че синът му около десет години е директор на тогавашния „Балкантон”. Същото може да се каже и по отношение на възможността да бъдат поставени и оперите му „Биляна” и „Цар Самуил” в Софийската опера, когато неговият брат – големият български тенор и вокален педагог Илия Йосифов, е директор.
Под диригентската палка на Йоско Йосифов изграждат първите си роли едни от легендарните ни оперни певци, като Никола Николов, Александрина Милчева, Стефан Циганчев, Илия Йосифов.

„Ще му остана благодарна цял живот”, спомен на Александрина Милчева, запис „Златен фонд” на БНР, 1986 година:

Йосифов дирижира с успех много концерти и оперни спектакли както у нас, така и в Полша, Румъния, Чехословакия, Югославия. За приноса си в културата е удостоен с орден „Народна република България” – I-ва степен (1986).

Музиката на Йоско Йосифов е разпознаваема с експресивните си елементи, романтични настроения, драматизъм, дори трагизъм. Но по природа той е лирик, завещал на бъдното поколение музиканти: „Да проверяват себе си честно имат ли достатъчно талант, сили и воля да отдадат без остатък живота си на най-трудното, но и най-възвишеното изкуство – музиката, като му служат вярно и безотказно.”

Ария из операта „Цар Самуил”, изпълнява Георги Койчев с Държавен симфоничен оркестър – Варна, диригент Йоско Йосифов, запис „Златен фонд”, 1960 година:

По тази публикация работи Десислава Димитрова