„Винаги съм харесвал партньори, които са сърдечни и всеотдайни, при които липсва егоизмът и желанието да се самоизтъкват, а влизат в образа. (…) Когато има разбиране на текста, тогава се получава контактът. Може да звучи преднамерено, но с моята съпруга Лиляна Василева винаги съм имал страшен контакт, защото тя е от тези артисти, които умеят да се вживеят в ролята си и гледат да помогнат на партньора, просто – отговаря ти. Това е много важно. Така бях и с Ренета Ското, с която пяхме в „Мадам Бътерфлай“ в Швейцария. Тя просто играе, живее, не те чака да си направиш фразите и тоновете, а е всеотдайно с тебе в дуета“ – споделя своите възгледи за висшите качества на големите артисти известният оперен певец Никола Николов.

Може би именно това светоусещане, че изкуството се обуславя от една изначална хуманност, а не е самоцелен акт, също му помага да стъпи на най-големите оперни сцени в света и не само това, а десетилетия наред да е сред предпочитаните тенори, особено в италианския репертоар. Неговата енергия е съсредоточена в осмислянето на текста и неговото правилно предаване. „В операта това е най-важното нещо – казва той – защото то ти дава и вярната интонация в пеенето“. Как вместо студент в Консерваторията става солист в Софийската опера, за първите големи роли във Варненската опера и за учителите Събчо Събев и Петър Райчев, чуйте в интервю с Никола Николов за Националното радио от 1994 г.:

Никола Николов (23 март 1925 – 8 юли 2007) е роден в София. Още като малък проявява интерес към пеенето, изпълнявайки детски песни и шлагери. В казармата е част от Ансамбъла на Българската армия. Скоро след това започва да се радва на огромен интерес от страна на оперните режисьори и публиката – първо във Варна и след това в столицата. Сред постоянните му тенорови партии са тези в „Мадам Бътерфлай“, „Кармен“, „Селска чест“, „Трубадур“, „Аида“ и много други. Критиката определя гласа му като мощен лиричен тенор, характеризиращ се с изразителен среден и нисък регистър. Оперният певец никога не се откъсва от България въпреки предложенията да стане редовен артист в най-авторитетните оперни театри в Лондон, Виена и Мюнхен. Специализира в Оперната студия на Болшой театър – от Станиславската школа усвоява процеса на вникване в текста и „слушането“ на партньора, общуването с него, в което да извлечеш естествения образ, заради когото публиката би те носила на ръце. Самият Николов споделя за случай, в който тълпа от зрители го причакали след представление на „Трубадур“ в Софийската опера и викали възторжено „Браво!“, „Ура!“, „Ще Ви носим до вкъщи!“.

Той е третият българин след Тодор Мазаров и Борис Христов, който пее в „Ла Скала“ в Милано. Тогава под диригенството на Лавро фон Матачич изпълнява ролята на Вашек в „Продадената невеста“ от Сметана. От италианската школа Николов усвоява belcanto техниката, т. нар. красиво пеене. „Това означава хубаво казване – уточнява тенорът. – Италианците казват за някого, че е добър певец questo cantante dice bene, т.е. до сърцето достига това, което казва, изразното пеене; че текстът е осмислен както е в живота. Не „Пя добре!“, а „Каза добре!“. Никола Николов учи и своите ученици на тази изразност и смята, че техниката в оперното пеене може да те спаси, но само с нея не можеш да „хванеш“ публиката. Запитан какво иска за запази за себе си от великите Карузо, Пертиле, Джили, на които се е възхищава, той отговаря: „Тая душевност, това, което те изливат…, искреността и верността в пеенето“. Никола Николов се нарежда сред големите тенори в световното оперно изкуство на XX век и името му предизвиква огромно възхищение в историята на българската оперна традиция. „Операта – казва той – ме научи на любов към изкуството. Оттам, може би, и на обич към хората. Не можем ние един без друг.“

По тази публикация работи Анна Капитанова