В кадър от филма „Герловска история“ (1970) на режисьора Гриша Островски
В кадър от филма „Герловска история“ (1970) на режисьора Гриша Островски

Думите, изречени от героинята на Йорданка Кузманова в една от изключителните ѝ роли – Нина Заречная („Чайка“ на Чехов), са запомнящи се. Както и споделеното от нея в интервю: „Никога не ми е минавало през ума да си сменя професията, просто защото не знам какво друго мога да правя. Може и да мога, но аз искам само това да правя.“

Неувяхваща женственост и еталон на грация, достолепие, култура на езика и непресъхващ работохолизъм. Това е Йорданка Кузманова. През годините на своята повече от 50-годишна кариера има време за всичко – за театър, кино, радио, телевизия… Но сърцето ѝ сякаш е отдадено на поезията и следва потребността да споделя с хората вълнението си от това красиво изкуство. Пише стихове, прави поетични спектакли. Обожава словото на Яворов. „Яворов ме плени. Неговите стихове са гениални“, убедена е Йорданка. Често казва, че е влюбена в него по-силно от Мина и Лора, взети заедно.

Родена е на 16 август 1938 г. в София. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Специализира при легендарния Жан-Луи Баро в театър „Одеон“ в Париж. Играе във Варна, в Народния театър, в Младежкия, в театър „София“, в „199“, преподава художествено слово в академията. В театъра има 100 роли, в телевизионни пиеси – още толкова. Работи с някои от най-елитните режисьори на своето време – Яцек Вошчерович (Полша), Такис Музенидис (Гърция), Николай Машченко (Русия)… Сред българските им колеги са Николай Люц