„Легенда”, „звезда”, „дива” са определения, които се свързват добре с името ѝ, но след 55 години на сцената Йорданка Христова знае своята стойност, а тя е в непреходността на любовта и песните.
„Аз винаги търся верността в една любов и в песента. Правилна е поговорката, че който пее, зло не мисли. Песента изразява цялостната ми духовна нагласа, начина по който влагам енергията си. Песента е моят отдушник. Човек трябва да е с положително отношение към действителността. Да нямаш лоши помисли. Нужно е да си изградиш силата, с която ставаш неуязвим от дребните страсти и ниските вибрации. И аз като всички хора боледувам с болките на страната си. Но се изпълвам с гордост и вяра, когато чуя за успехи на наши творци по света. Иска ми се изкуството да победи онова уродливото, прославящо победата на материалното над духовното у човека”, споделя в свое интервю Йорданка Христова.
Родена е на 10 септември 1943 г., а през 1964 г. завършва първата Студия за естрадни певци в класа на Милчо Левиев с преподавател по режисура Вили Цанков. Започва певческата си кариера със „Студио 5” на Вили Казасян и с оркестър „София”. Тя е първата носителка на приза за най-добър изпълнител на „Златния Орфей” през 1966 г.
Йорданка Христова или както я наричат приятелите и почитателите – Данчето, преминава през годините с песен. Акцентът е на лирико-драматичното звучене, като много популярни са латиноамериканските песни от репертоара ѝ. Сред най-големите ѝ авторски хитове са „Песен моя, обич моя”, „Делфините”, „Изповед”, „Обичай ме”, „Тежък характер”, „Аз съм сила и нежност”, „Пей, сърце”, „Гергьовден”, „Там, някъде в душата”, „Години”, както и дуетните песни с Борислав Грънчаров, Боян Иванов, Бисер Киров. Залите, в които изнася концертите си в София, провинцията и по света, винаги са пълни. Концертната й дейност включва над 35000 концертни участия в над 40 страни. Не крие, че е влюбена в Куба, и че заради нея там много деца носят името Йорданка. Данчето пее на 15 езика и пътува по света с удоволствие, но не изпада в чуждопоклонничество и винаги се връща в България. Тя е последният човек, който би направил компромис с идентичността си или с верността към приятелите си. Пословична е със своя патриотизъм и лоялност към хората. Певицата изпитва нетърпимост към всеки, който се опитва да ѝ налага схеми. „При мен нямаше компромиси, дипломация. Аз бях черно-бяло, гилотина.”
„Каква е нейната тайна ли? И в най-тежките моменти е вечен оптимист. На младини носеше мургава красота, а през годините се превърна в черен лебед. Може би в предишния си живот е била испанка. Сега обаче е звезда без нито една пластична операция – естествен човек с естествена красота”, казва за нея поетът и журналист Румен Леонидов.
„Ще продължавам да пея
до последния си честен миг.
И ако отмина, пак след мен ще има
музика, която да звучи” – изповядва певицата в една от песните си.
Честит рожден ден на Йорданка Христова! Нека да продължава да пее, името ѝ е синоним на музика, а музиката не отминава!