За него изкуството на художественото слово е върховна изповед на артиста-гражданин, чрез която той разкрива не само образи, характери и идеи, но и своето лично отношение към проблемите на времето, в което живее. Тази изповед придобива  своето съдържание едва тогава, когато изпълнителят съумее да се „сприкаже” с тези, за които изпълнява. Да получи този взаимен контакт, това взаимно потвърждение на мислите, образите и идеите, които иска да внуши чрез словото.

Иван Чипев (25 октомври 1930 – 22 декември 1993) – актьор, рецитатор, театрален деец е роден в Лом, където преминават детството и юношеството му. Оттам е и „познанството” му с театъра. От 1934 – 1935 година помни почти всички театрални представления, които е гледал. Огромна роля за развитието на младежа играе и местното читалище „Постоянство” с неговите видни дейци Страхил Каменов и Ашер Левиев. Интересът към художественото слово е още от училище, където се учи да рецитира. В началото започва с творчеството на Маяковски, чието мото става и негово – „словото е пълководец на човешката сила”. Друг важен момент в развитието му е през 1955-а година, когато открива българската народна поезия. Това става съвсем случайно – в час по литература в едно училище. Ето какво споделя Чипев за „истинското удоволствие” да се изпълнява народна поезия в запис от 1973 година, съхранен в Златния фонд на БНР:

Завършва Библиотекарския институт, който изгражда у него критерий за отделните литературни течения, за характерните особености на литературното творчество и неговите автори. През 1956 година получава диплом и по актьорско майсторство от ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, където учи в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Творци, които оказват влияние върху неговото изпълнителско умение, са Николай Масалитинов, Константин Кисимов, Владимир Трандафилов.

През годините Иван Чипев работи в Драматичен театър – Перник, в Концертна дирекция, в Комитета по изкуство и култура, директор в Театъра на поезията и естрадата. Той е професор по сценична реч, а в периода 1970 – 1976 година и ректор на ВИТИЗ. Като такъв посочва новостите в работата на ВИТИЗ в предаване по повод 25-годишнината от създаването му, запис от 1973 година:

Театралните сцени пазят превъплъщенията му в ролите: Нокс в „Кражба” на Джек Лондон, Младен в „Народен представител” на Бранислав Нушич, Найден в „Майстори” на Рачо Стоянов, Кара Танас в „Кара Танас” на Стефан Савов и др. Силни и вълнуващи са рециталите му „Българска народна поезия”, „Дни на борба горда!”, композициите по стихове на Пейо Яворов, Иван Вазов, Йордан Йовков, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев, Владимир Маяковски. Време, в което рецитаторското изкуство намира все по-широк прием сред публиката, която с жажда поглъща богатото по съдържание въздействащо художествено слово. А талантът на Чипев е ярко доказателство за силата на това изкуство, за възможността му да пленява публиката с идеите и образите на претворения литературен материал и да я изпълва с емоция и мисъл.

„Народното творчество е онзи университет, през който трябва да мине всеки творец и изпълнител”, споделя Чипев. Основна заслуга за успеха му има прекрасният репертоарен избор, който прави. Песните, които изпълнява са измежду най-хубавите творби на народа-поет. Изпълнителят редува по-дълги произведения на епоса („Делба на двама братя”, „Мануил майстор”, „Крали Марко загубва силата си”) с кратки лирични песни, тъжното настроение се сменя от радостно и закачливо. Тембърът на чипевия глас носи нещо от стария народен певец, както и нотки, които му придават народно-поетичен колорит. Чуйте негово изпълнение на народната песен „Майстор Манол”, запис от 1970 година:

Рециталите му изпълняват роля на невидим мост, свързващ народната поезия и новата публика, състояща се от работници, селяни и хора на умствения труд. Иван Чипев пътува и из страната. Сцени са му не само театърът, но и заводът, пристанището… Рецитира и сред българи в чужбина, като навсякъде получава признанието и възхитата на слушателите, защото е разбрал, че ако изпълнителят човешки и дълбоко се изповяда на зрителя, какъвто и да е той, където и да се намира, той ще го разбере по своему, но оценявайки всичко, което му се дава. Чипев доказва, че: „Словото е средство за внушение. Словото е магия!”

На младите завещава по-често да се връщат към извора на българската душевност, към „безсмъртните творения на народа”, защото народната песен насочва към героичното, но преди всичко учи на обич към българското.