31 октомври – Международен ден на Черно море
От дете обичам Черно море. Обичах го дори и тогава, когато целите ми крака бяха изцапани с мазут, изхвърлен от преминаващите кораби.
От дете ме занимават с теорията, че Черно море всъщност е черно, защото е погубило много кораби в бурята, че цветът му се обуславя в зависимост от годишните времена, но и тогава бие повече на черно, отколкото на зелено. Да не ви казвам, че и на руски, украински, румънски, турски и грузински все си е Черно море.
Приятно бях изненадан, че в началото на месец октомври бившият италиански премиер Силвио Берлускони разсекрети общоизвестна истина за черноморското крайбрежие като публикува в Twitter, след посещение в Крим, снимка с текст под нея: „Открих още една всеобща лъжа! Черно море не е черно, а е наситено в синьо море“.
Чудеса! Известното от памтивека като черно, всъщност вече наситено синьо море, е вътрешно между Югоизточна Европа и Мала Азия. Това, второто, за вътрешното, също е на път да се промени. Преди това само ще споделя по-малко известните, но всъщност по-съществени факти за черноморския басейн. През Черно море минава едно от разклоненията на средновековния Път на коприната, свързващо Европа през Кавказкия регион и Централна Азия с Китай. Днес по това направление минава трасето на трансконтиненталния транспортен коридор Трасека (TRACECA, TRAnsport Corridor Europe Caucasus Asia, Транспортен коридор Европа – Кавказ – Азия).
И още един факт, потвърждаващ важността на Черно море от 2400 години насам – съвсем наскоро на дъното му бе направено изключително откритие. В близост до българското крайбрежие археолози се натъкнаха на най-древните останки от кораб, намирани някога.
Но да ви фокусирам върху „разширяването“ на морето.
От съвсем младежка възраст си знам, че то е европейско море и неотдавна за мое успокоение това бе потвърдено от Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност – Федерика Могерини.
В края на 2015 г., обаче, Хърватия излезе с проекта „Адриатик – Балтика – Черно море“ за газоразпределителните и газотранспортни мощности в географския триъгълник Хърватия – Чехия – Унгария – Словакия – Словения – България – Румъния – Естония – Латвия – Литва – Полша.
Но инициативата за „трите морета“ е по-скоро на Държавния департамент на САЩ, който продължава да разглежда природния газ като геополитическо оръжие, а инициативата за „трите морета“ – като част от алтернативата на „Северен поток – 2“. Според представител на Държавния департамент най-добрата алтернатива на „Северен поток“ е ускорението на Южния газов коридор и на строителството на терминали за втечнен газ в Хърватия и Гърция.
В края на 2014 г. Атлантическият съвет разпространи доклад, според който САЩ трябва да убедят своите европейски съюзници в необходимостта от прокарването на коридора Север-Юг, за да бъде преграден пътят на руския газ към Европа.
На първият официален форум за „трите морета“ в хърватския град Дубровник присъстваха представители на 12 страни-членки на ЕС, Косово, Китай и САЩ. Полският президент Анджей Дуда потвърди, че Варшава счита „Инициативата за трите морета“ като допълнение към собствената доктрина „Адриатика – Балтик – Черно море“, т.е. която в полската политическа мисъл е реанимирана версия на проекта „Междуморие“ на Юзеф Пилсудски от 20-те години на ХХ век, който имаше за цел да консолидира на антируска основа и под полско лидерство пояса държави от Балтика до Черно море.
Двата проекта се обединяват с единна формула „Триморие – Междуморие“. Според Варшава проектът трябва да излезе от рамките на енергиен проект. Дуда призова Украйна към тясно сътрудничество със страните от „трите морета“ по три направления: военно-политическо интегриране в структурите на НАТО, постигане на енергийна независимост и от руския газ, преодоляване на историческите обиди между украинците и поляците.
До тук с разширяването на Черно море…
Антон Митов