Неговата житейска и творческа съдба е неразривно свързана със столичния сатиричен театър „Алеко Константинов“. Преди него играе за кратко в театрите на Велико Търново и Варна.
„Веднъж във Варна играх роля на дълбоко трагична личност. И публиката не ми повярва. Смееше ми се. На какво ли не се правех. И грим, и костюми сменях… Появях ли се на сцената – хората се смееха. Това е страшната понякога инерция при нас, при нашето възприемане. Научиш ли един път човек да те възприема в комични роли – сизифовски труд ти трябва, за да развалиш тази едностранна представа. И огромен талант, разбира се…“, споделя актьорът без грам суета и преструвки.

Хиндо Касимов (11 октомври 1934 – 24 юли 1986) е роден в Бургас в семейството на албански турчин и българка. Отхвърлена от своите роднини, бунтарката Марийка не се поколебава да заживее без брак с любимия Ахмед – твърде смела за времето си постъпка. Въпреки всички трудности и несгоди, ранната смърт на Ахмед и бракът с Мухарем Касимов, Хиндо израства в голямо патриархално и много задружно семейство. Дом, в който постоянно има гости и от двата рода. Празнуват се всички християнски и мюсюлмански празници. Момчето наследява от майка си артистизма и любовта към сатирата. Работният ден на Марийка започва всяка сутрин в 4,30 и след като се върти по цял ден във фурната, която отварят с Мухарем, всяка вечер ходи в профсъюзния дом – на репетиция или представления на самодейния театър. Тя обожава Чудомир и наизустява всичките му произведения. Със самодейците изнася сатирични представления из селата на всеки празник.
След като завършва леярското училище Хиндо постъпва в Театралната академия в София. Майка му тайно се радва, защото най-сетне нейната голяма мечта – да играе на сцена, се осъществява чрез сина ѝ.

През 1960 г., след покана от проф. Боян Дановски, сцената на Сатиричния театър приласкава Хиндо Касимов до края на дните му.
Сред ярките му театрални превъплъщения са тези в пиесите: „Януари“ от Йордан Радичков, „Женитба“ от Гогол, „Рейс“ от Станислав Стратиев, „Господин Балкански“ от Георги Данаилов, „Доктор“ от Бранислав Нушич и други. Хиндо Касимов участва и в култовите мюзикъли на БНТ „Михал Мишкоед“ и „Криворазбраната цивилизация“ на Хачо Бояджиев. Незаличими спомени оставят хумористичните телевизионни скечове, изпълнявани заедно с актьорите Васил Попов, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Сотир Майноловски.
Златният фонд на БНР съхранява спомени за актьора на приятелите и колегите Георги Калоянчев и Васил Попов, част от които Ви предлагаме да чуете:

Характерната актьорска диря пазят и филмите: „Краят на една ваканция“ (1965), „Шведските крале“ (1968), „Гибелта на Александър Велики“ (1968), „Гола съвест“ (1971), „Нако, Дако и Цако – моряци“ (1974), „Зарево над Драва“ (1974).

Чуйте едно от изпълненията на актьора, съхранено в Златния фонд на БНР – от сцената на фестивала на сатиричната песен „Златният кос“ през 1977 г. Песента е по текст на Димитър Точев, музиката е на Александър Йосифов:

За краткото време, което му бе отредено на тази земя, Хиндо Касимов премина като метеорит, оставил любими хора, любими роли и смеха на публиката – едно самотно отекващо ехо в празната театрална зала.
„Моят баща ще е винаги там, където го оставих – да тича зад колелото ми, докато ме учи да го карам. В панелния ни хол, където слушаше музика и дирижираше, без да знае, че го шпионирам. С торбичката зеленчуци от пазара и букет невени за майка ми. На кухненската маса да учи текста си за репетицията. Задрямал на дивана с фината си ръка под бузата, лекото прихъркване и трепкащите от следобедния сън клепачи. Един мъж без възраст и без време“ – може ли да се нарисува повече любов от тази на неговия „шупишник“ или „рундито“, както я нарича като малка, дъщерята – Мария Касимова-Моасе!