Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. поставя началото на централизираното архивно дело в България. Тогава е създаден Държавният архивен фонд, днес със статут и наименование Държавна агенция „Архиви“. През 1960 г., след приемането на страната ни за член на Международния съвет на архивите, у нас датата 10 октомври започва да се чества като професионален празник на архивистите. Международният ден на архивистите се празнува от 2008 г., като е избрана датата 9 юни – създаването на Международния съвет на архивите под егидата на ЮНЕСКО (1948).

От своето съществуване архивната институция най-общо се занимава с издирване, съхраняване, обработване и популяризиране на документалното наследство на личности от национално значение и документи с културно-историческа стойност за България. През годините Централният държавен архив, днес със статут на дирекция, обединява и историческия архив с документи преди 1944 г., и техническия архив. Държавният военноисторически архив, който също е  дирекция, със седалище във Велико Търново, носи различни наименования – Централен архивен фонд на българската народна войска (до 1955 г.) и Централен военен архив (до 2007 г.). От създаването си към архивната институция действат териториални държавни архиви в областните градове.

Председатели на Държавния архивен фонд, преименуван от 2007 г. в Държавна агенция „Архиви“:

Михаил Алексиев (1952 – 1972)
Панайот Панайотов (1972 – 1976)
Младен Костов (1976 – 1981)
Дойно Дойнов (1981 – 1991) 
Кръстю Гергинов (1991 – 1992, 1993)
Веселин Петров (1992 – 1993)
Стефан Дойнов (1993 – 1997)
Панто Колев (1997 – 2002)
Атанас Атанасов (2002 – 2005)
Боряна Бужашка (2005 – 2009)
Георги Бакалов (2009 – 2011)
Мартин Иванов (2011 – 2013)
Иван Комитски (2013 – 2015)
Михаил Груев (от 2015)

В Централния държавен архив се съхраняват 19 810,24 линейни метра, 4075 архивни фонда с общ брой 1 873 953 архивни единици (информация към 01.01.2016 г.). Държавният военноисторически архив възлиза на 9083,46 линейни метра с 3466 архивни фонда (3403 учрежденски и 63 лични) и общо 447 014 архивни единици, 105 частични постъпления и 114 спомена (информация към 01.01.2018 г.).

      Проф. Дойно Дойнов разказва за архивното дело в България и значението на българските архиви за европейската култура – запис 1988 г.

Държавна агенция „Архиви“ осъществява международно сътрудничество с други държавни архиви и осигурява равнопоставен достъп до архивните фондове за българските и чуждестранни изследователи. Архивната дейност се развива в съответствие със съвременните изисквания на информационните технологии и методи на работа.

В Деня на българските архивисти архивът на Българското национално радио, който е със статут на национален звуков архив, също празнува професионален празник.