Трудна работа е да се разказва за велик разказвач, без да се изпадне в съмнение, дали казаното е поне мъничко достойно за величината на един така обичан от деца и възрастни майстор като Ханс Кристиан Андерсен. На днешния 2 април светът чества 215 години от рождението му. Впрочем за световното признание към него говори обстоятелството, че тази дата е обявена за Международен ден на детската книга. И как не, след като вече 200 години неговите приказки са изворът, от който децата и не само децата по вълнуващ начин добиват представа за разликата между красивото и грозното, между преходното и вечното, между доброто и злото. Да, те често имат тъжен край, но и животът не е само приказка. По-скоро „няма по-хубави приказки от тези, които животът създава”, казва Андерсен и с неподражаема романтика кара сълзите да напират зад усмивката, но и прави съзрими сребърните лъчи и зад най-тъмния буреносен облак.
Все пак най-добре е да оставим един друг любим детски автор да ни въведе във вълшебния свят на Андерсен и неговите „истории на собственото сърце” – поетесата Леда Милева, запис Златен фонд на БНР, 2005 година:
„Забележително е – казва още Леда Милева – че Андерсен стига до българските читатели още в първите години след Освобождението, 80-те години на 19-ти век. Първият му преводач у нас е един от родоначалниците на новата българска литература, а и нашата детска литература Петко Рачов Славейков. Изключителна заслуга за популяризирането на Андерсен у нас има писателят Светослав Минков, превел с голямо чувство за отговорност, на прекрасен български език, цели 12 тома Андерсенови приказки, излезли между 1931 и 1939 година и издавани многократно след това. Някои от тези приказки и до днес присъстват в читанките на българските деца. Няма съмнение, че така ще бъде и занапред, че и у нас, както и в целия свят, ще се правят нови преводи и нови издания, защото тези приказки са били и ще бъдат спътници на детството. Известно е, че първото одоборение на Андерсеновите приказки идва от децата. Те му поднасят рози, пишат му трогателни писъмца, подаряват свои стари играчки на този чудат писател, когото някои определят като полубог-полудете. Той умее да общува с малките си почитатели, но с пълно право смята себе си не само за детски писател, а писател за всички възрасти. Защото децата обикват създадените от него герои, следят с вълнение занимателния сюжет, радват се на сътворения от него свят, където не само хора и животни, не само вълшебни същества, но и една дебела игла, часовник или стара къща могат да говорят, да страдат и да проявяват човешки качества. Порасналите деца обаче са онези, които разбират дълбоко хуманното послание на автора и тънкото му чувство за хумор, оценяват неговия стил, изчистен от всякакви ненужни подробности, но изпъстрен с неочаквани, красноречиви детайли.“
Ето илюстрация за тази оценка на поетесата в откъс от една от най-обичаните приказки на Андерсен – „Грозното патенце”, изпълнен от Славка Славова, запис Златен фонд на БНР, 1985 година:
Подобно на немските романтици Андерсен много пътешества – за да открие себе си в света и света в себе си. През 1840-41 г. посещава Германия, Италия, Малта и Гърция, като стига до Цариград. Връща се по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в пътеписа „Базар на поета“ (1842). Там има и страници с впечатленията му от България, тогава още в границите на Османската империя.
Литературното наследство на Андерсен се състои от 168 приказки, които първоначално пише за деца, а впоследствие и за възрастни, поезията му обхваща около 1000 стихотворения. Произведенията му са преведени на повече от 80 езика и благодарение на безбройните адаптации за театър, балет, кино, телевизия и радио се радват, разбира се, на популярност по цял свят.
И така ще бъде винаги, докато свят светува…
Откъс от „Малката русалка” с участието на Петър Петров (четец), Домна Ганева (морската магьосница) и Мирослава Стоянова (русалката), запис Златен фонд на БНР, 1975 година:
Откъс от „Малката кибритопродавачка” в изпълнение на Лидия Вълкова:
Редакция, подбор на звуци и изображение: Меглена Димитрова