Георги Черкелов в образа на Сократ от филма „Обърната елха“ (2006)
Георги Черкелов в образа на Сократ от филма „Обърната елха“ (2006)

„За първи път ходих на театър в гимназията. Какъв беше спектакълът не знам. Спомням си, че учителят преди представлението ни каза: „Тишина и сега никой няма да цъка семе“, демек да не ядем семки – казва в радиоразговор от 2001 г. актьорът Георги Черкелов. – В родния ми град Хасково тогава имаше великолепна трупа, чудесни артисти и от двата пола, на различни възрасти. Идваха предимно режисьори от столицата. Причината да се заразя с театъра, първоначално само гледайки, е именно тази добра трупа и личният ми контакт с някои от нейните артисти“. И макар че като юноша Черкелов мечтае да стане горски, в студентските си години той осъзнава напълно, че сцената е неговото призвание и записва името си сред водещите театрални и филмови дейци от втората половина на XX век.

Първоначално Георги Черкелов (25 юни 1930 – 19 февруари 2012) учи право в Софийския университет, но след третата година се отказва и кандидатства във ВИТИЗ. Завършва паралелно актьорско майсторство и режисура през 1956 година. „Аз съм от онова поколение, в което няколко имена със своето майсторство и авторитет правеха значима нашата професия и ни помогнаха да разберем нейната сериозност. Това са Моис Бениеш и Желчо Мандаджиев – спомня си актьорът за благоприятната възможност да усети творческия заряд на тези големи български педагози. – Благодарение на тях аз разбрах, че съм се захванал с нещо изключително отговорно, което може да ми даде много плодове и същевременно ще ми носи несгоди и огорчения.“ В интервю за Националното радио от 1996 г. Черкелов споделя с умиление за първата си поява на професионална сцена, за персонажите на зрели мъже, които режисьорите му възлагат още в най-ранните му актьорски години, и за мечтана роля в онези първи стъпки в изкуството на Мелпомена.

В театъра изиграва централните роли в редица Шекспирови пиеси. Незабравимо за неговите съвременници е превъплъщението му в крал Лир на сцената на Народния театър, както и в Ричард II и Тит Андроник. Сред ключовите му театрални персонажи са тези на академик Урумов от „Нощем с белите коне“ и на Хлудов от „Бяг“ на Михаил Булгаков и още десетки други. Партнира си с творчески авторитети като Андрей Чапразов, Рачко Ябанджиев, Асен Миланов и Георги Георгиев-Гец, с когото години наред играят дуета в постановката „Емигранти“ от Славомир Мрожек. Главните му роли в киното са не по-малко запомнящи се: Андрей Димов в „Съдията“, дядото на Албена в „Стъклени топчета“ и, разбира се, Богдан Велински в сериала „На всеки километър“, който му носи широка екранна популярност. Майсторското изграждане и на този отрицателен герой провокира нашия театровед проф. Любомир Тенев* да опише просто и точно съдба на актьора така: „Знаеш ли какво си ти, Георги? Ти си българският отрицателен герой, който казва истината.“ Самият Черкелов често се припознава в това определение и го цитира в свои интервюта.

„Добре е отрицателният герой да не бъде една комична фигура в черни дрехи. Освен това в живота хората не се делят на положителни и отрицателни. Това е условно название за работата в театъра, киното, художествената литература, защото човекът е шарен и има от всичко в него. Играл съм много от т.нар. отрицателни герои – споделя актьорът за Националното радио през 1996 г. – Режисьорите, като започнат да композират актьорския състав на един сценарий и като дойде ред на малко по-сложен отрицателен персонаж, вече видели добре направен образец, по инерция мене ме викат.  Даже мисля, че този подход беше преобладаващ. Аз съм ги играл с удоволствие, защото този вид герои спомагат равновесието между доброто и лошото, ако то липсва, то драматургията не е сериозна. Това е основно задължение на сблъсъка, на конфликта, вътре в тъканта на драматургията да се получи удоволствието от победата. И ако този отрицателен герой е лесен за побеждаване, глуповат, което много често се случваше в социалистическата драматургия, тогава не е състоятелно, нито пък интересно. Хората не обичаха да гледат произведения, в които положителният герой се развява като един глупак и побеждава. И аз наистина с удоволствие приемах тези мотивирани, както се казва днес, отрицателни герои.“ Чуйте Георги Черкелов в образа на Богдан Велински и Стефан Данаилов в ролята на майор Деянов в сериала „На всеки километър“ – откъс от епизода „Възкръсналият мъртвец“, прозвучал в ефира на Националното радио през 1972 г.

Запитан как се постига тази достоверност на героя, Черкелов споделя: „това са подробностите, дребните битови неща, които подкупват зрителя. Именно простичките неща правят поведението на сценичния герой истинско. Трябва, разбира се, с дреболиите да се доразвие обществена позиция, т.е. героят непременно трябва да защитава нечии интереси – на класата, на съсловието си, на нацията си. Във Велински има нещо противоречиво в самия драматургичен материал – места, където временно героят може да бъде симпатичен, има прояви на малко абстрактен патриотизъм, но все пак патриотизъм…“ Черкелов изгражда задълбочени и умни отрицателни персонажи, а правило в драматургията е, че колкото по-силни са те, толкова повече изпъкват качествата на положителния герой.

Същият този занаятчия на драматургичното равновесие страшно много харесва комедията. „Тя се играе малко по-трудно от драмата и почти толкова трудно, колкото трагедията – казва той. – И това, че много комедии не съм изиграл, е и моя загуба, и загуба на публиката. Но ние не можехме да играем този жанр, като че ли българската драматургия не успя така ведро да се отпусне, най-много да критикуваме нещо и то най-често на дребно. Ако трябва да се критикува системата, да кажем, ние критикуваме кривите лъжици, производството, несъвършенството на системата, но малко на ниско ниво. Тогава голяма комедия не може да стане. Аз не съм се срещнал с този сценарий на комедията, който бих могъл да изиграя, а имам усет за жанра. Така и ще си отида от този свят, без да съм се превъплътил в комедийните роли, които ме вълнуват.“

Освен с своя неподправен актьорски заряд Георги Черкелов присъства на сцената на българския театър и като режисьор на постановките „Полет на кукувиче гнездо“,  „Хъкълбери Фин“ и „Спасителят в ръжта“. Последната му роля в киното е в образа на Сократ от „Обърната елха“ (2006), филм режисиран от сина му Иван Черкелов и Васил Живков. Десет години по-рано актьорът изиграва и главната роля на Бащата във българо-френската копродукция „Търкалящи се камъни“ по сценарий и режисура на сина му. След като се оттегля от активното сценичното присъствие, Георги Черкелов се установява заедно с последната си съпруга Зина Стругова в село Ъглен. Там „на чист въздух, сред тишина и далеч от безсмислени социални контакти“ той пише няколко разказа и миниатюри – „смешки и закачки от името на моето поколение, които съм нарекъл имейли“, казва актьорът, чийто сборник е отпечатан през 2010 г.

Съхранен в Златния фонд на БНР е гласът на актьора и в лиричен рецитал на Вазовото стихотворение „Люлека ми замириса“, запис от 1976 година.

Актьорът, който до съвършенство изгражда детайлите на сложните сценични образи, и човекът, който живее в мир със себе си, защото се е научил да не се вглежда в детайлите. Такъв е Георги Черкелов, който казва: „Дотолкова, доколкото вярвам в божествения произход на човека, вярвам в Бог. Вярвам и в тази малка частица от Бог, която носят само някои от хората и вярвам в способността им да донесат по-добро, да го направят по-добро, отколкото е сега.“

По тази публикация работи Анна Капитанова