Рачко Ябанджиев във филма "Хитър Петър", 1960

„Акьорът е преди всичко творец на сцената, а не просто изпълнител. Произведението на всеки автор може да бъде повод и възможност да защити собствените си естетически позиции. Всяка своя роля той би могъл да превърне в откровение, в убедително въплъщение на мислите и проблемите, с които живее, от които се вълнува като човек, гражданин и творец.“

Един от плеядата големи български актьори  Рачко Ябанджиев е роден на 29 май 1920 година в учителско семейство, в търновското село Стражица. В импровизирания театър на семейните вечеринки образите, в които неговите родители се превъплъщават, очароват детската душа и впоследствие превръщат младия човек в незабравим театрален и киноартист. В своите студентски години в София той изучава немска филология и финанси, а през 1943 година е приет в Театралната школа при Народния театър, ръководена от Николай Масалитинов и Георги Стаматов.  На 9 септември 1944 година Рачко Ябанджиев е назначен в Народния театър „Иван Вазов“, а артистите са мобилизирани във фронтовите театри създадени от Георги Стаматов. Ябанджиев е разпределен в студио „Фронтовак“, ръководено от режисьора Филип Филипов. Близо до фронтовата линия в долината на река Драва актьорите изнасят представления за войниците на Първа българска армия.

След края на Втората световна война Рачко Ябанджиев е част от трупата на Народния театър. В интервю за Българското национално радио той описва  една от първите си малки роли на голямата сцена.

Следват редица класически роли, както и пропагандни сюжети от съветската революционна драматургия. Главната тема в тях е борбата между стария и новия обществен строй, а комунистическата идея като морал, обществено верую и естетика най-ярко се въплъщава в два от образите на Ленин, които изгражда Ябанджиев в пиесите на Николай Пагодин – „Трета патетична“ и „Кремълският часовник“.  Актьорът си спомня с вълнение подготовката за превръщането му в първият сценичен образ на Ленин в българския театър.

С еднаква лекота на него му се удава изобразяването на комедийни и драматични театрални и филмови роли – от действената природа на незабравимия народен герой Хитър Петър и граф Моска във „Волпоне“ до революционерът Панайот Волов във филма „Под Игото“ и подлецът Яго в Шекспировия „Отело“.

Гласът на Ябанджиев е ясно разпознаваем и обичан и от радиослушателите. Неговите образи в десетки пиеси на Радиотеатъра са съхранени в Златния фонд на Българското национално радио. Той им разказва приказки, в образа на Хитър Петър или рецитира весели стихове за децата написани от Цветан Ангелов.

За своите значими роли актьорът получава редица големи награди: Заслужил артист през 1963 година, Народен артист през 1970 година,  Димитровската награда от 1971 година за ролята си на Хитър Петър от едноименния филм. Награждаван е и с югославски и руски ордени и медали. Ябанджиев е и единственият българин кавалер на ордена „Георгий Жуков“.

„Рачко Ябанджиев е човекът, който има способността да влиза в световете на другите, да ги долавя безпогрешно. Този тих и сдържан артист, без особено ярък на външни събития живот, във всекидневието си изучава с изследователска страст живота на другите, за да намери най-точните и най-колоритни черти на своите разнообразни и диаметрално противоположни герои. Той е майстор на художествения портрет.“, обобщава творческия му образ проф. Савелина Гьорова в биографичната книга „Рачко Ябанджиев“.  А незабравимият актьор е изпратен към „небесния театър“ с аплодисменти от своята публика през пролетта на 2004 година.

В публикацията са използвани откъси от записи на интервюта, детски предавания и радиотеатри с гласа на актьора, съхранени в Златния фонд на БНР от 1968 г.,1970 г., 1973 г., 1976 г. 

По тази публикация работи Милен Димитров