Възпитаник на първото светско училище в България
Акад. Георги Бончев има фундаментален принос за развитието на българската наука в областта на геологията през първата половина на XX век. Роден е в село Жеравна, Сливенско, в абаджийско семейство. През 1876 година завършва местното взаимно училище, след което чиракува две години в Шивашката работилница в град Тулча (днес в Румъния). Този занаят обаче не е по нрава на момчето, което проявява интерес към природно-хуманитарни науки. Забелязан от вуйчо си и по негово настояване, младият Бончев е изпратен първоначално във Варненската гимназия, а след това в Априловската гимназия в Габрово – първото светско училище и най-елитното за времето си в страната. Завършва средно образование с отличен през 1888-а. Това е годината, когато в София се открива Висшето училище (днешният Софийски университет), на което бъдещият академик ще бъде четири пъти декан и един път ректор.
Четвъртокурсник чете лекции по минералогия в Загребския университет
С държавна стипендия Георги Бончев (6 август 1866 – 7 март 1955) записва Катедрата по геология и минералогия в Университета в Загреб. Освен сърбо-хърватски новоприетият студент бързо овладява немски и френски. Това му осигурява достъп до световната геологическа литература, както и възможност за кореспонденция с най-видните учени от тази сфера. През 1891-ва, когато Бончев е трети курс, неговият преподавател проф. д-р Пилар го кани за свой асистент. А година по-късно, след внезапната кончина на хърватския учен, Загребският университет възлага на Георги Бончев да чете лекциите на покойния професор.
Този прецедент в преподавателската практика и академичната йерархия в Загреб е последван и от друго решение на ръководството – по инициатива на Бончев Университетът обособява две самостоятелни катедри – „Геология“ и „Минералогия и петрография“. Всичко това красноречиво свидетелства, че българинът е познавал добре световните тенденции за разграничаване на геологическите знания и че се е ползвал с изключително голям авторитет в университетските среди. В Загреб завърша два доктората: по кристалография на тема „Бихроматът на калия – ревизия на основните елементи“ и по философия.
Едва ли някой у нас познава по-добре повърхността на България, Тракия и Македония
През 1893 година младият учен се завръща в България, воден от желанието за развитие на национална наука. Поканен е да води курса по стратиграфия в Софийския университет, а междувременно преподава естествена история в Първа софийска мъжка гимназия. Започва нов курс по кристалография, който по онова време присъства в учебните планове на малко университети в Европа.
Създава и ръководи Катедрата по минералогия и петрография и Института към нея. В тези звена привлича най-добрите си студенти. За своя преподавател проф. Георги К. Георгиев пише: „Едва ли има някой у нас, който да познава така добре повърхността на България, Тракия и Македония като него. Писал и печатал е научни трудове за всички кътища на страната“.* В интервю за Националното радио от 1986 година той говори за научния принос на акад. Георги Бончев:
Съставя учебници и помагала за свойствата на скалите, минералите и рудите, за тяхното практическо приложение, за разпространението им у нас и по света. Публикува над 140 научни труда по петрография, минералогия, геология и други въпроси. С непреходна стойност са неговите монографии за еруптивните скали, кристалните шисти и седиментните скали в България.
„Ваше Величество, тук царят съм аз“
От 1900 година е действителен член на БАН. Основава и ръководи Геологическия институт към Академията. Първи председател е на Българското геологическо дружество и на Пещерното дружество. През 1914-а е избран за ректор на Софийския университет. Същата година на 25 ноември в присъствието на цар Фердинанд той изнася реч, посветена на мрамора в България. След тържествената церемония в Аулата на Университета следва шествие, на което царят застава начело, а проф. Георги Бончев възразява гласно с думите: „Ваше Величество, тук царят съм аз“. Фердинанд застава в първата редица, а Бончев заема своето предводителско място като ректор. След този случай на изявено достойнство геологът е включен в постоянния царски списък на гостите, канени на тържества от национално значение.
Учен, който свърза науката с живота, теорията с практиката
Той е автор на редица научни доклади, реферати и експертизи, свързани с разрешаването на конкретни казуси като: „водоснабдяване и напояване (Пловдивско, Варненско, Русенско, Бургаско, Берковица и др.); проектиране на трасета за жп линии (Шумен- Карнобат, Кърджали-Момчилград, по река Струма, Търново-Трявна, Мездра-Видин) и шосета (София-Самоков, София-Радомир); експертни оценки за рудни находища (Родопския масив, Източно Средногорие, Западен Балкан), каменни въглища (Чукурово, Сливенско, Чирпанско и др.), нефтошисти, минерални извори (Софийско, Старозагорско, Стрелча, Хисаря и др.), свлачища (Дунавски бряг, Черноморско крайбрежие), язовири и електроцентрали, каменни кариери за павета и баластра; пещери; почви; напоителни системи; отводняване на блата и други“.**
Преподавателската, научно-изследователската и практическата дейност на акад. проф. д-р Георги Бончев са неделима част от историческата традиция на българката геология. В негова чест е наречен нов за науката минерал – бончевит, открит през 1958 година от неговия ученик акад. Иван Костов.
*Цитатът е взет от статия на Б. Маврудчиев, публикувана в Списание на българското геологическо дружество, год. 67, кн. 1-3, 2006, с. 159-165
**Пак там.