Той бе гражданин на света с мащабите на своето мислене, талант и възможности, но паспортът му си остана български. Държеше на това.

„Още в момента, когато диригентът излиза на сцената пред оркестъра, конфликтът вече е на лице – несъзнателният конфликт между диригента и оркестъра. Защо? Защото сто различни музиканти свирят в оркестъра, а диригентът е сам. Той трябва да обедини мненията и вкусовете, и разбирането за музика на сто души. Това, разбира се, без воля е невъзможно да стане. А хубавото изпълнение трябва да бъде дисциплинирано. Не само в смисъл на абсолютната дисциплина на работа, но също и дисциплина на интерпретацията, на мисълта, дисциплина в разбирането на стила. И когато диригентът съумее да постигне това и даде на своите музиканти да разберат, че те трябва да свирят именно така, а не по друг начин, те, разбира се, го следват с удоволствие. И тогава се получава голямото изпълнение”, разкрива веруюто си Емил Чакъров.
Може би това е ключът към успеха, а може и да остави нещо скритичко, защото любовта не се разказва, а се доказва – в един безбрежен свят от музика.

Ария на Галицки из операта „Княз Игор” на Александър Бородин – изпълнава Никола Гюзелев с Фестивален симфоничен оркестър, диригент Емил Чакъров.
Документален запис 1988 година, Златен фонд на БНР:

Емил Чакъров (29 юни 1948 – 4 август 1991) е роден в Бургас. Започва да учи цигулка едва на петгодишна възраст. Единадесетгодишен дирижира детска оперета в Бургас. Сам казва, че не е отишъл от цигулката към дирижирането, а обратното – от дирижирането към цигулката и пак към дирижирането. Което значи, че „откакто се помня, като засвири радиото, съм отивал и съм махал пред него. И като са ме питали какво правя, съм отговарял: „Ами махам си”. По това време сестра му свири на цигулка. В един удобен момент, когато няма никой в къщата, Емил започва да къса струните й. По това родителите разбират, че вероятно нещо го влече към цигулката и го водят при учителката на сестра му. За този етап от  живота си музикантът споделя: „Не съжалявам в никакъв случай. Първо, защото не можеш да започнеш да учиш дирижиране на пет години и второ – самото дирижиране изисква овладяването на един инструмент”.
Специална комисия оценява неговия изключителен талант и препоръчва приемането му в софийското музикално училище, където Емил влиза през 1962-ра. Когато е на петнадесет години започва да изучава и дирижиране. През 1965 година Емил Чакъров създава ученически камерен оркестър с първа цигулка Минчо Минчев и изнася концерти в София. Завършва Музикалната гимназия като цигулар в класа на Петър Арнаудов.
От 1967 до 1971 година Емил Чакъров е студент в Софийската консерватория, където дирижира Академичния симфоничен оркестър. След завършване на Консерваторията е поканен да ръководи струнен оркестър към читалище „Владимир Заимов” в столицата. Таванът на читалището помни как се подготвя за конкурса „Херберт фон Караян”, където израстването му като музикант го отвежда през 1971 година. Това е най-авторитетният международен конкурс за млади диригенти в Западен Берлин. Там, едва двадесет и три годишен, младежът става негов лауреат и е поканен да специализира при световноизвестния диригент. Караян е покорен от младостта, невероятната енергия и безспорния талант на Чакъров. В този период Емил е в творчески контакти с Ленард Бърнстейн, Зубин Мета, Сейджи Озава и други от най-уважаваните диригенти в света. През 1974 година ученикът приключва с отличие образованието си при Караян. Впоследствие става негов асистент в оперните продукции в Залцбург и Берлин, а у нас е назначен за диригент на Пловдивската филхармония. През 1977-ма основава оркестър „Симфониета” в София.

Зубин Мета, по време на гостуването си в България, на въпрос дали познава българските диригенти отговаря, че е слушал Емил Чакъров и че го смята за много талантлив. Отбелязва още, че е присъствал на репетиция на неговия оркестър и останал приятно изненадан от музикалната дисциплина и координация, запис 1976 година, Златен фонд на БНР:

След първата си Караянова награда от конкурса Емил Чакъров получава още една и към края на 70-те, едва 30-годишен е сред най-известните диригенти в Европа.

За втората си награда от фондация „Херберт фон Караян”, българският диригент разказва за конкурса за младежки оркестри, организиран от Фондацията, запис от Златния фонд на БНР:   

Цялата музикална кариера на Емил Чакъров е изградена все от големи събития: големи творби, големи фестивали, световни имена (като предпочитани солисти), авторитетни сцени. Дори началото на фестивалното му поприще в България е  откриването на „Софийски музикални седмици“ през 1977 година с оркестър „Симфониета“ – трите последни симфонии на Волфганг Амадеус Моцарт. Впечатляващата му активност се разпростира в почти всички диригентски области – концертен подиум, оперна сцена, звукозапис. Във всички точки по света с големи музикални традиции.

През двайсетте години на творческо развитие Емил Чакъров дирижира повече от един път почти всички големи оркестри в света. Заедно с концертната си дейност поставя сценично 14 опери, някои от тях по два и по три пъти. Като оперен диригент той е гост на Нюйоркската Метрополитън опера („Севилският бръснар”), на Ковънт Гардън – Лондон („Евгений Онегин”), на Хюстън, САЩ, където открива новия оперен театър („Борис Годунов”, „Аида”), на Сан Франциско, Сан Карло – Неапол („Кармен”), Ница, „Ла Моне” – Брюксел, Барселона…
С прочутия оркестър на Ленинград (Санкт Петербург), с оркестъра на Евгений Мравински, Чакъров има четиринадесетгодишни великолепни взаимоотношения. Българинът  става постоянен гост-диригент на този оркестър. За цялата негова работа там, изключително свидетелство представлява студията на Виталий Фомин, директор на Ленинградската филхармония и биограф на Мравински. Последните изяви на нашия диригент с тези големи музиканти, които го боготворят, са дългото турне на оркестъра, в което той дирижира концерти в Залцбург, Франкфурт, Линц, Щутгарт и други (1988), както и концертите му през ноември 1989 година, с програма, която за пореден път показва високите му изисвания и вкус – „Просветлена нощ” от Арнолд Шьонберг и Седма симфония от Антон Брукнер.
Международните музикални сезона на Емил Чакъров преминават в сътрудничество и прекрасни творчески отношения с истински професионалисти, посветили себе си на музиката: цигуларите Хенрик Шеринг, Ицхак Пърлман, Ане-Софи Мутер, Виктор Третяков, Олег Каган, Пиер Амоял, пианистите – Алексис Вайсенберг, Раду Лупу, Марк Зелцер, Кристиян Цимерман, челисти като Наталия Гутман, Йо Йо Ма, флейтистите Джеймс Голоуей и Орел Николе. Чакъров работи с оперните режисьори Жан Пиер Понел, Пиер Луиджи Пици, Пиеро Фаджони, Лина Вертмюлер, с Николай Гяуров и всички големи български певци, включително и Борис Христов, през 1984 година. Както и с Мирела Френи, Пласидо Доминго, Маргарита Цимерман, Агнес Балца, Режин Креспен, Вилхелмина Фернандес, Паата Бурчуладзе, Николай Геда…

Николай Гяуров говори с най-хубаво чувство за Емил Чакъров, с когото го свързвало близко приятелство, запис 1995 година, Златен фонд на БНР:

Емил Чакъров създава в София прочутия Фестивален оркестър, в който се вливат най-добрите музиканти от радиото и филхармонията. Фестивалният симфоничен оркестър е създаден от Чакъров за целите на Новогодишния музикален фестивал  (НМФ, 1986) като Реплика на музикалните празници във Виена. Той се провежда ежегодно и обхваща периода на коледно-новогодишните празници. Празничният новогодишен концерт на 1 януари, се излъчва директно по Българската национална телевизия. Това е българският музикален празник с особена елегантност и тържественост, с който встъпваме в Новата година. За участие са канени елитни български и чужди оркестри като Софийската филхармония, Симфоничен оркестър на БНР, оркестрите на Оперно-филхармоничните дружества в Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” и други. За своята дейност майсторът на палката споделя: „За мен всеки ангажимент има своя стойност. И мотивировка. Новогодишният музикален фестивал е най-същественото ми постижение до момента в цялата ми творческа кариера. Защото той обединява неща, които съм правил в различни страни на света частично… Диригентът трябва да бъде и дипломат, и организатор, и педагог, да е свързващо звено в различните области на културата”.
Последните концерти на маестрото у нас са в НДК през 1990 година.

По негова идея и благодарение на неговия професионализъм са запазени проявите на фестивалния оркестър, на хора на Софийската опера, на хоровата капела „Светослав Обретенов”… Той довежда в НДК екипа от специалисти, с който маестро Караян работи три десетилетия. Записите са брилянтни според запознатите. Не случайно към тях проявяват интерес най-големите импресарски къщи и звукозаписни компании за грамофонни плочи в света като EMI, „Дойче Грамофон”, „Мелодия”. Емил Чакъров записва „Княз Игор” на Александър Бородин (спечелил през 1990 година престижната френска награда за звукозапис „Шарл Кро”), „Евгений Онегин” и „Дама пика” на Пьотър Чайковски , „Живот за царя” на Михаил Глинка. Записани са още оперите „Тоска” на Джакомо Пучини, „Норма” на Винченцо Белини, Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен, „Реквием” на Джузепе Верди и „Александър Невски” на Сергей Прокофиев.
Последната му фестивална изява е на Залцбургския летен фестивал през 1989 година с Чешката филхармония, Наталия Гутман и Олег Каган. Последната фирма за звукозаписи, с която работи, е „Сони Класикал”. Там именно е издаден цикълът от шест руски опери. „Борис Годунов” на Модест Мусоргски излиза след смъртта му. С аудио и видеозаписи на Емил Чакъров разполагат в Германия, Италия, Франция, САЩ, Белгия, Испания, Русия, Австрия.
Последните му концерти са в Париж през март 1991 година. С френския национален оркестър той се сбогува с публиката си – в две вечери, с една програма, непознатата у нас оратория „Паулус” на Феликс Менделсон.
От болничната стая в Париж, преди да отлети душата му, последните думи на виртуозния диригент Емил Чакъров са: „Музика. Пуснете музиката.”

Концерт за пиано и оркестър №5 на Лудвиг ван Бетовен (фрагмент) – изпълнява Алексис Вайсенберг със Софийска държавна филхармония, диригент Емил Чакъров. Документален запис 1976 година, Златен фонд на БНР.