„Българин съм, роден в София. Мой учител е Панчо Владигеров…“
Дълги години така започват анотациите към записите на Алексис Вайсенберг, програмите за концерти в прочути зали, огромният брой материали в най-реномирани вестници, списания, каталози, радио и телевизионни предавания.
Светът се възторгва и почита големия музикант не само заради изумителната му дарба. А и заради достойнството, с което изтъква националната си принадлежност.

Алексис Вайсенберг (26 юли 1929 – 8 януари 2012), френски пианист от български и еврейски произход, получава първите си уроци по пиано и композиция от проф. Панчо Владигеров. За своя ученик професорът споделя:

      „Имало е моменти, когато не съм знаел какво да му кажа“ – запис 1972 г.

През 1946 г. Вайсенберг завършва Джулиард скул при бележитата педагожка Олга Самаров, а по-късно усъвършенства своето клавирно майсторство при Артур Шнабел и Ванда Ландовска.
През 1947 г. става лауреат на конкурса „Левънтрит“ и изнася първите си концерти  в прочутия „Карнеги Хол“ с Нюйоркската филхармония с диригент Джордж Сел и Филаделфийската филхармония под диригентството на Юджин Орманди. Това е началото на неговата международна кариера. Следват концерти в САЩ, Централна и Южна Америка, Южна Африка и др.
На европейската публика Вайсенберг се представя през 1951 г. с триумфални гастроли в Париж, Виена, Мадрид, Милано. През 1967 г. Херберт фон Караян го кани за изпълнител в известния филм за клавирния концерт на Чайковски, което му донася изключителна популярност. Той получава покани за гастроли от най-големите оркестри в света с диригенти като Сел, Селибаш, Маазел, Абадо, Бърнстейн, Караян, Скровачевски, Претр и др. Многобройните записи за грамофонни фирми, участие в международни музикални фестивали, концертни турнета в цял свят му носят слава и международно признание. Алексис Вайсенберг е не само изключителен пианист – той е артист с голяма култура и вдъхновение, надарен с голям талант и рядка музикална интуиция.
Концертите му са взривообразни за публиката. Но тя не извиква всеки артист 45 пъти на подиума, не настоява за десетки бисове. Не за физическа издръжливост до последния акорд става въпрос, а за безрезервното признание на слушателите към неговото изкуство. Виртуозните му изпълнения на творби на Лист, Шопен, Рахманинов, Бетовен, Брамс, Дебюси, Шуман и Чайковски му носят световната слава. А той самият се възхищава най-много на творчеството на Бах.
Музикалните критици го нареждат сред петте най-известни пианисти в света за своето време. Световноизвестните концертни зали познават изключителния финес и интелектуална вглъбеност на изпълнението му. Вайсенберг не е само класически музикант, а търсещ творец с импровизации в нюйоркските клубове заедно с титани на джаза като Оскар Питърсън и Арт Тейтъм. При поредното си идване в България Вайсенберг разказва за големите музиканти, за репертоара си, за отношението си към съвременната музика, за последната си творба:

      „Хората, които идват на моите концерти са като братя“ – запис 1983 г.

„Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 г. в София“, така берлинският вестник „Ди Велт“ описва Вайсенберг.
„Често в романтичните творби, в природните картини, нарисувани от композиторите, рисувам на пианото картини от България. Чувствам се привързан към красотата на тази страна“ – казва космополитът Алексис Вайсенберг, който дълги години живее в Париж и Лугано, говори 8 езика, но родният му език си остана пианото.