Сийка Петрова (30 април 1914 – 4 юли 1996) е една от ярките личности в оперната история на България. Родена е в София в заможно семейство и от дете свири на пиано. След като завършва гимназия, иска да учи медицина, но не се отказва и от музиката. Бързо разбира, че е невъзможно да ги съчетава. За приемните изпити в Музикалната академия се подготвя в продължение на година в новооткритата частна консерватория на проф. Димитър Радев. Успешно кандидатства и е приета в класа на известната оперна певица и вокална педагожка Христина Морфова.

През 1936 година, още студентка във втори курс, се явява на конкурс в Операта. Класира се първа от явилите се близо 90 кандидати. В продължение на три десетилетия тя изпява повечето партии за драматично сопрано на оперната сцена. Първата ѝ голяма роля е именно такава – Елза в операта „Лоенгрин“ на Вагнер – един автор, чиято музика Сийка Петрова изпълнява с особено вълнение. Главен диригент на Операта тогава – полякът Адам Должицки и наследилия го на поста Емил Купер я определят като Вагнерова певица, профил, който тя развива и затвърждава в певческата си кариера.

Публиката приема младата певица с истинска радост. Ласкавите отзиви в печата също не закъсняват: „Една блестяща Елза, пълна с красота и очарование.“, „От цялото ѝ изпълнение лъха светлото очарование на Вагнеровата романтика.“, „Глас мек, с леки и ясни височини, топъл тембър.“ Режисьорът Михаил Хаджимишев пише: „Появяването на госпожица Сийка Петрова в ролята на Елза се посрещна с изблик на голяма радост. Всички почувстваха, че се изпълва една голяма празнота в нашата опера след тежката загуба на Цветана Табакова. Петрова има гласа, от който най-много се нуждае операта: младо лирико-драматично сопрано с изключителен, красив тембър, широта на тона и обема.“ (в-к „Днес“ от 20 октомври 1937 г.)

Сънят на Елза из I-во действие на операта „Лоенгрин“ в изпълнение на Сийка Петрова можем да чуем в запис от 1957 година. Съпровожда Симфоничният оркестър на БНР, диригент Васил Стефанов:

Линията на гласа на младата певица – лирико-драматичен сопран, постепенно се очертава след ролите ѝ в „Мъртви очи“ от Йожен Д‘Албер, „Китеж“ от Римски-Корсаков, „Танхойзер“ от Вагнер. В музикалните среди настояват: „Трябва да ѝ се даде сгода да изпита чужденска школа за гласа и играта си.“

С активното съдействие на Емил Купер, Сийка Петрова е изпратена на специализация в Париж през 1939 година. Младата певица е впечатлена от мащаба, културата, атмосферата на града. Взима уроци при оперната певица Ритер Чиампи, усъвършенства и френския си език. Началото на Втората световна война я принуждава да се прибере в България, но само няколко месеца по-късно тя отново заминава – този път за Берлин, а после и Залцбург, за да продължи своето музикално развитие. В германската столица преживява най-тягостните дни в живота си. „Всяка нощ трябваше да се крия от бомбите в мазетата. Всяка сутрин започвах живота си отначало.“ След кошмарните месеци във военен Берлин косата ѝ побелява – когато е едва на 26 години. Войната пресича пътищата ѝ към гастроли в Англия и Америка и световната музикална кариера, която тя несъмнено заслужава. Въпреки преживяното, но с европейска школовка певицата се завръща в родината като първокласна изпълнителка на Вагнеров репертоар.

Сийка Петрова за Вагнеровата музика и специализацията в Париж, запис 1990 година:

В края на войната Сийка Петрова се връща в България. Политическата обстановка в страната вече се явява пречка за изява на западните сцени и като солистка на Софийската опера тя гастролира предимно в Източния блок. Партнира си с даровити оперни певци, сред които Георги Белев, Христо Бръмбаров, Събчо Събчев и др. Прави забележителни роли в постановки на „Рейнско злато“ от Вагнер, „Тоска“ от Пучини, „Дама пика“ от Чайковски, (1945), „Момчил“ от Любомир Пипков, „Вълшебната флейта“ от Моцарт, „Дон Карлос“ от Верди .

Предлагаме няколко нейни изпълнения в съпровод на Симфоничния оркестър на БНР с диригент Васил Стефанов.

Ария на Тоска из едноименната опера на Пучини, запис 1957 година:

Балада на Сента из I-во действие на операта „Летящият холандец“ от Вагнер, запис 1957 година:

Хабанера из I-во действие на операта „Кармен“ от Бизе, запис 1970 година:

Към диригентите, с които работи певицата причислява и Панчо Владигеров, като под неговата палка записва през 1959 година ария на царица Мария от операта му „Цар Калоян“ в съпровод на радиооркестъра:

През 1957 година софийската публика аплодира успеха на Сийка Петрова и Борис Маринов, които се превъплъщават в Леонора и Флорестан от „Фиделио“ на Бетовен – роля, която актрисата подготвя по време на специализацията си в Германия. След премиерата тя казва: „Всеки участник в операта изживява сега голямо вълнение, защото тя е много мъчна за изпълнение, особено партиите на Леонора и Флорестан. Почти инструменталното третиране на вокалните партии ги прави много трудни и те могат да се овладеят с много добра техника на дишането. Доколко съм постигнала това, което е искал Бетовен от изпълнителите на операта си, не зная. Но едно е сигурно – усилията, които всички участващи направихме за успешното изнасяне на това бележито произведение на световната оперна литература, ще тласнат нашето оперно изкуство напред.“ Безспорно, Сийка Петрова е едно от имената, които затвърждават високото ниво на българската оперна традиция.

По публикацията работиха Анна Капитанова-Кръстева и Меглена Димитрова