14 юли – Денят на Бастилията, смятан за началото на Великата френска буржоазна революция и Национален празник на Република Франция. 230 години се навършват от този наистина знаменателен ден, белязан от щурма на Бастилията като символ на „мрачния“ абсолютизъм.

Като събитие, променящо хода на историята и обществения ред, Френската революция има широкообхватни последствия с влияние и до ден днешен. Наречена е „Велика“, защото е първата по рода си и с принципите и методите си е била модел за радикални обществени промени в следващите два века.

Първа по рода си, защото отваря пътя към коституционализма, републиканизма и буржоазната демокрация, като помита вкоренената в средновековието и закостеняла феодално-съсловна система с абсолютната монархия начело. А пък абсолютната власт на кралете се е крепяла на привилегиите и благата, отдадени по „Божията воля“ на църквата и духовенството и по наследствено право – на аристокрацията. Третото съсловие – от последния надничар, през селячеството до търговци, занаятчии, че и банкери – това е безправната маса, която обаче плаща данъци и съставлява в 25-милионна Франция 95 на сто от населението в края на 18-ти век.

Бащите на Френската революция издигат като основен принцип в междучовешките и обществени отношения свободата, братството и равенството. Заедно тези три думи звучат красиво като идеал. Но са практически несъвместими – ако има свобода, няма равенство. Ако ли пък има равенство, няма свобода, защото със сила се налага равенството. А когато нещо е наложено със сила, за какво братство може да се говори? Идеологически обаче тези три думи вършат прекрасна работа и до днес. Впрочем още тогава, само  четири години след щурма на Бастилията, това триединство е потъпкано по време на якобинската диктатура и терора на якобинците начело с Максимилиан Робеспиер, довел да гибелта 30 000 души чрез гилотиниране. Самият Робеспиер на свой ред също намира края си на ешафода и така се ражда прозрението, че „революцията изяжда децата си“.

Но идеалът на това триединство „свобода, братство, равенство“ се разпространява по цяла Европа и от него се раждат идеологиите на национализма, либерализма и социализма като модели на обществено развитие.

Френската революция с достиженията си е дала своя принос и за днешната демокрация. За пръв път в Европа биват обявени за неприкосновени гражданските и човешките права чрез „Декларация за правата на човека и гражданина“.

За пръв път се изработва и приема демократичен Основен закон или Конституция, която пък предписва като неподменим принцип разделението на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна.

За пръв път възниква и многопартийната система като система за избор на алтернатива за управление на обществените процеси.

Като сензационен акт може да се разглежда и отделянето на църквата от държавата, нещо немислимо дотогава.

Новости има и в областта на правото и закона – приемането на Френския граждански кодекс или т. нар. Наполеонов кодекс, който има огромно въздействие върху гражданското право и до днес.

Великата френска буржоазна революция винаги е била и ще бъде предмет на горещ дебат. Нейните тайни и явни, съмнителни и достойни прояви винаги ще са източник на горещи страсти. Със сигурност обаче тя ще остане като едно от великите събития в човешката история. Да почетем 230-ия й рожден ден с нейния химн – „Марсилезата“!