Д-р Васил Радославов (15 юли 1854 – 21 октомври 1929) – интересна историческа фигура, която участва в най-драматичните за България събития в края на 19-и и началото на 20-и век. Родолюбец по традиция, възрожденец по дух, европеец по образование, либерал по убеждение, държавник с хъс и сърцатост, личността на доктора по право Васил Радославов все още очаква прецизна и обективна оценка от българската историческа наука, която да снеме старите идеологически клишета не само от него като политик, но и от кръстопътните събития, през които държавата ни е била принудена да премине по неговото време.

Безспорно е едно, че Васил Радославов е един от най-видните държавници на Третото българско царство, който е останал и с доброто в политическия живот, но повече за него е писано и говорено негативно. Някъде до началото на прехода у нас в края на 80-те години той е бил клеймен в качеството му на министър-председател като германофил и прислужник на германския империализъм с оглед присъединяването на България към Централните сили Германия и Австро-Унгария през Първата световна война. Дали обаче германофилството на д-р Радославов е личен негов избор или той е представител на едно течение в българския политически живот, което харесва моделите на тези централноевропейски велики сили? Лично е дотолкова, доколкото като немски възпитаник е бил пристрастен към немската култура и наука. В обществен план е важно да се каже, че Либералната партия, която той ръководи, е на позиция, че България не може да взема пример от една Русия, която е велика сила наистина, но е изостанала в стопанско отношение и модел за развитие е преди всичко Средна Европа, сиреч двете империи – германската и австроунгарската. Политически изборът е наложен или предопределен от събитията на Първата световна война, но това не означава, че Радославов предварително е решил с коя велика сила ще се обвърже. Той е следял развитието на международните обстоятелства и взимането на едно фатално решение през 1915 г. не се обяснява само с някакво негово упорито германофилство.

В историята нещата не се мерят на кантар, а се оглеждат всички установени факти и обстоятелства, при които се прави даден избор и се вземат правилни или неправилни решения.

„Строителите на новата държава не бяха само ангели небесни, а велики грешници, в които пулсираше една голяма болка – обединена и свободна България“.

Симеон Радев

Но голямата политика е едно, политиканстването – съвсем друго нещо. Да завършим с един весел епизод, свързан, разбира се, с „дядо“ Радославов и разказан от един стар софиянец.