В историята на Българското национално радио са записани имената на стотици известни радиожурналисти, звукорежисьори, музикални редактори, музикални журналисти и инженери, които успяват с голяма отдаденост, взаимопомощ и рационализации да впрегнат своите сили и знания за изграждането на една модерна и развиваща се национална медиа. Малцина са обаче онези визионери, които със своята ерудиция, елегантност, увереност и професионализъм цялостно са променяли облика на програмите на Радиото и смело са чертаели неговото бъдеще.
Европейският облик на Българското радио
„Двама от ръководителите на Радиото дадоха тон и ускорение на развитието на съвременното българско радио – Богомил Нонев и Боян Трайков“, разказва в интервю за БНР журналистът Дора Христова през 1989 година.
Боян Трайков е син на първия заместник-председател на Държавния съвет на Народна република България (НРБ) Георги Трайков. Роден е на 31 март 1932 година във Варна. Завършва „Журналистика“ в Софийския университет и в продължение на десет години работи в различни издания като литературен сътрудник и заместник-главен редактор – вестник „Народна младеж“ и възстановения през 1966 година седмичник „Поглед“. В своето професионално поприще той усъвършенства майсторството си пред микрофона, първо като кореспондент на Българската телеграфна агенция (БТА) в Полша и Париж. Боян Трайков използва пълноценно тези години, в които наред с придобиването на опит и познания за международната политика той слуша, наблюдава и се учи и от работата на своите колеги в тези държави.
Във фонда на БНР са съхранени десетки кореспонденции на Боян Трайков от редица европейски столици, в които той проследява водещи международни събития – например от Хелзинки, специален пратеник за заключителния етап на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, или от Байконур, преди полета на космическия кораб „Союз-33“ с Георги Иванов на борда. Неговите репортажи са едновременно изчерпателни и стегнати, гласът му е уверен, а думите съдържателни.
За своята публицистична, международна журналистическа дейност Боян Трайков получава две високи отличия от Съюза на българските журналисти (СБЖ) – първа награда за принос към международната тематика, както и специална награда за цялостната си професионална журналистическа дейност.
Семейството и Радиосемейството на Боян Трайков
Във Вършава той се запознава с бъдещата си съпруга – прима балерината Вера Кирова, която предава на младия журналист пратка, изпратена по нея от България. „Първо станахме добри приятели, въпреки че моята професия беше твърде различна от неговата. Той беше много предан – и като приятел, и като съпруг и баща”, разказва Вера Кирова, в интервю на Спас Крайнин за „Нощен Хоризонт“, през 2020 година.
„Наричахме го „тихата стъпка“, тъй като стоеше по цели нощи в Радиото, без да пречи или контролира, но наблюдаваше как колегите работят. Знаеше какво прави всеки от нас“, казва за своя някогашен директор известният радиожурналист Тоня Капсъзова.
През 1976 година, на петия конгрес на Съюза на българските журналисти, пред своите колеги заместник-председателя на „Комитета за телевизия и радио“ Боян Трайков развива част от своите идеи за модерния път, по който следва да вървят българската журналистика и Българското радио. Независимо от сериозния политически заряд на речта му бъдещият директор на Радиото смело очертава стратегията и насоките за развитие на радио журналистиката.
В своята кариера на радиожурналист и ръководител на две от националните медии (БНР и БТА), в които обществото има голямо доверие, Боян Трайков отразява и защитава българската позиция в Световния парламент на народите за мир, както и невинността на Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Желю Василев, обвинени за участие в покушението срещу папа Йоан Павел II. През 1986 година той коментира мотивите в решението на Римския съд, с които съмненията за „българската следа“ в атентата остават.
И до днес в двете национални програми на БНР – „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ продължава реализирането на ефирните формати, които са променили звученето и взаимодействието на Радиото и неговата програма със слушателите. Формулата на Боян Трайков „Радио – не за всички, а за всеки“ е напълно актуална и днес, когато БНР се стреми към своята дигитална трансформация, а аудиторията потребява все по-сегментирана информация (предимно онлайн). През 1996 година пред слушателите на „Хоризонт“ и водещия на предаването „Неделя 150“ Мико Петров Боян Трайков открито критикува наченките на „политическа намеса и автоцензура“ в БНР, която спира съвременното развитие на Радиото в новата конкурентна среда.
„Слушателят трябва да усеща, че радиото му говори – не въобще, а че думите се отнасят за него, сякаш водят диалог. Тогава Радиото влияе. Защото не всеки може да застане пред микрофона и да говори непосредствено, човешки. Именно в това се състои новото, модерното, съвременно радио. Това, което категорично е необходимо да се промени е компетентността на водещите и репортерите. Те трябва да са подготвени по темите, които разглеждат и да водят диалог.“ С този съвет, към колегите си от БНР през 2001 година, завършва едно от последните интервюта на Боян Трайков за слушателите на „Нещо повече“ по програма „Хоризонт“.