Бисер Деянов е значима фигура в балетното изкуство у нас през 70-те и 80-те години на миналия век. Роден е на 11 март 1949 година и близо три десетилетия е първи солист на сцената на Софийската опера и балет. Завършва академичното хореографско училище „А. Я. Ваганова“ в Санкт Петербург, а в България работи с едни от най-изявените балетисти. „В годините 1980-1989 бяхме много силен мъжки състав, може би най-силният. Първи солисти бяхме аз, най-възрастния тогава, Ясен Вълчанов, Ренат Имаев, Александър Александров, Румен Рашев, Иван Цанов, които доста усилено работиха за балета в онези години. В този силен период аз бях изтанцувал всички класически спектакли. Тогава се борех с физиката си да изтанцувам „Козият рог“, „Конче вихрогонче“, „Парижката Света Богородица“, „Пролетно тайнство“, „Хамлет“ и други“ – споделя балетистът.
Особено място в творческата кариера на Бисер Деянов заема представлението „Репетицията“ по идея на унгарския хореограф Антал Фодор. Спектакълът е първият рок балет у нас и се посреща с огромен зрителски интерес както в Русенската опера, където е премиерата му на 11 ноември 1985 г., така и сред почитателите на модерното балетно изкуство в София.
В богатия класически репертоар на балетиста има още една постановка, която се откроява с модерна танцова звучност. Голямата хореографка Маргарита Арнаудова, тогава директор и художествен ръководител на балет „Арабеск“, създава спектакъла „Десета симфония“ по Малер специално за Бисер Деянов. „Аз смятам, че един хореограф винаги трябва да прави хореографиите си за някого, върху някого. Мисля, че така е било винаги. В Операта никога нищо не е правено конкретно за мене. Аз бях вмъкнат там към всичките постановки, така че съм благодарен на Марги. И така всеки път я благославям, когато си помисля за нея, защото заедно с „Репетицията“ това са двата балета, които ще останат може би най-върховни в моята кариера. Те отговаряха абсолютно на моята вътрешна същност“ – казва балетистът.
Бисер Деянов има заслуги и като балетен педагог. През 1978 година започва да преподава в Националното училище за танцово изкуство в София, а по-късно и в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, където, освен педагогическата дейност, добавя към професионалната си диплома и балетна режисура. През 2008 г. Бисер Деянов дава свой прочит на „Копелия или момичето с емайловите очи“ и записва името си сред хореографите, работили върху спектакъла, с който се свързва началото на българската балетна история (1928).