Двоен портрет на братя Панчо и Любен Владигерови, 1929 г., автор: Борис Георгиев, къща-музей „Панчо Владигеров“
Двоен портрет на братя Панчо и Любен Владигерови, 1929 г., автор: Борис Георгиев, къща-музей „Панчо Владигеров“

„От върха се вижда надалеч, вижда се ясно и усещаш как висините те правят мъдър и ти дават много вдъхновение.“ Макар думите да са изречени от Панчо Владигеров, могат да бъдат отнесени и към неговия брат Любен. Защото те, както майка им често ги нарича, са „един гений и един виртуоз“.

Родени са в последната година на 19 век в Цюрих с няколко часа разлика. В последните часове на 12 март 1899 г. се появява Любен, а в първите на 13 март – Панчо. Баща им Харалан Владигеров е юрист, доктор по право, получил образованието си в Лозана, Швейцария, а майка им Елиза Пастернак – Владигерова е лекар – гинеколог, завършила Сорбоната. Елиза е руска еврейка, потомка от рода на руския поет Борис Пастернак. След завръщането си от Швейцария, семейството се заселва в родния град на бащата – Шумен. Там двамата братя взимат първите си уроци по пиано и цигулка. След ранната кончина на бащата през 1908 г. майката, в търсене на по-добро бъдеще за синовете си, се мести в София. Там братята постъпват в Частното музикално училище, Любен е ученик на Петко Наумов, а Панчо, освен при клавирния педагог Хенрих Визнер, изучава теория на музиката и композиция при проф. Добри Христов.

През 1912 г. с държавна стипендия двамата братя заминават на обучение в Берлин във Висшето музикално училище. Между 1918 – 1920 г. отбиват военната си служба в Гвардейския оркестър под ръководството на маестро Атанасов. Пътуват из цялата страна, изнасят концерти. След това продължават образованието си в Германия. Интересно е да споменем, че през 1921 г. Любен Владигеров е първият български цигулар, свирил в Моцартеума в Залцбург, и то концерта за цигулка на своя брат в съпровод на Виенската филхармония.

Утвърдени музиканти, всеки в своята сфера, братята избират да се завърнат окончателно в България през 1932 г. Любен поема концертмайсторското място в Народната опера, а Панчо става първият професор по пиано, композиция и камерна музика в Музикалната академия в София.

След 1944 г. Любен има неприятности с властта, даже попада в затвора. Някой донася, че в голямата си фонотека има снимка на цар Фердинанд и плоча с реч на Хитлер. Само ходатайството на знаменития му брат, вече световно прочут, го спасява от съдебен процес и присъда. До пенсионирането си Любен Владигеров е концертмайстор на оркестъра на Сатиричния театър. Казват, че е бил колоритен човек, с голямо чувство за хумор. Чуйте негов спомен за куриозен случай от сцената (на концерт в Хасково един знаменит тогава воевода стреля по време на изпълнението им) – запис от 1988 г.

      „Така си изказа възторга, макар че аз си изтървах цигулката от уплаха“, разказва музикантът

Макар че Любен Владигеров също има своя принос в развитието на българското изпълнителско изкуство, безспорно за Панчо се говори много повече. Не случайно, разбира се. Считан за една от най-влиятелните личности на XX век, неговата музика е най-често изпълняваната българска класика, както на наши, така и на чужди сцени. Композитор от световна величина, носител на престижни награди, основоположник на редица жанрове в българската музика и композиционно-педагогическа школа. Творчеството му е огромно по мащаб и жанрово разнообразие – над 20 хиляди страници нотни ръкописи, старателно събирани, надписвани и анотирани от автора. И може да се твърди, че той не само достига „върха“, към който се стреми, но и остава там – и до днес.

По тази публикация работи Меглена Димитрова