„Детето не знае още бодливите прегради на времето и пространството, нито тежките окови на невъзможност. То притежава вълшебния килим, от който всичко се вижда и с който навсякъде се отива. Ние всички знаем детския остров. Защото всички…
„Истинските творци са пропити и от съмнения. Особено в превратни времена като десетилетието през 1989 година. Десетилетие, което събори цяла фалшива система от ценности. Срути кухи кумири. Разголи лъжливи митове. Сътресенията не засегнаха Станислав Стратиев. Нямаше нужда…
Пее на най-известните оперни сцени по света, под палката на най-големите оперни диригенти. Всепризнат е за един от най-великите баси на ХХ век. Вестник „Льо монд” пише, че „гласът му се разгръща в съзвездие от скъпоценни камъни”.…
В една щастлива утрин в Слънчев бряг, през 1970 година, след триумфа на „Златният Орфей“ тя се усмихва, усмихва, усмихва… Радостна заради композиторите, които са ѝ гласували доверие. Тогава с песента „Повей, ветре“ Паша Христова грабва статуетката…
„Тя стоеше на сцената като пламък – с развени коси, с огън в очите, с непримирим характер... Носеше такъв метежен дух, такава вътрешна сила, че съумяваше да завладее публиката. Играеше героини, които не се примиряваха с тихото…
Журналист, публицист, писател, той е сред златните пера на България през първата половина на XX век. Личност с обаяние, с висока култура и изявени интереси в много области, оставил трайна диря в българския печат. Публицистичната му дейност…
„Обичам туй, което обещава, на бъдеще което е залог, за да твърди, което отрицава и дявола почита в своя Бог. Обичам туй, което се отрича, во семето творящия се злак, отречено, което се обрича, обречено, що се…
Дружелюбен, незлоблив, опрощаващ, стоплен от разбиране към невинните пороци на човека и безпощадно язвителен към тежките грехове – такъв е хуморът на Теню Пиндарев, характеризиращ забележителното му творчество. „Родил съм се на пролетния 7 април 1921 година…
Толкова жадувани са топлите плажове стелещи своите пътеки от вятър в очите ни, толкова дълги дни очакваме това пътуване до тревожната въздишка на вълните и по ръцете ни пробягва желание за белия светъл въздух, парещ от слънце...…
„И досега, спомня ли си картината, когато куманският пълководец Манастрас (Темелков) се втурва в палатката на Иваница, за да го прободе с меча си, още ме обзема страх, защото увлечен в ролята си, Аспарух Темелков истински щеше…