С неговите зайковци, лисани, мецани, кумчовълчовци и ежкобежковци израстват поколения български деца. През първата половина на XX век той илюстрира едни от най-четените приказки от българската класическа литература, сред които: „Косе Босе“, „Чик-Чирик“, „Патиланско царство“, „Ежко-Бежко“ (Ран…
„По произход съм копривщенка и еленчанка. Майка ми е сродница на Пейо (Петко) Тодоров. И двата града са играли важна роля в Българското възраждане и в моя живот. Закачила съм шест години от миналия век и въпреки…
Никога не се изличава из паметта ми тоя висок, приведен малко, с голяма глава и черна рунтава брада человек; виждам и сега тъмножълтото му татарско лице, с широко чело, с черни, умни, блестящи очи, дето светеше кротък…
Творец с неподправен почерк, завещал на българското изкуство монументална живопис, стенописи, декоративни пана и мозайки. Артистичният облик на Пловдив не би имал тази историческа стойност без изображенията, сътворени от Йоан Левиев върху редица фасади и вътрешни стени…
Кнут Хамсун е сред най-изтъкнатите скандинавски автори на художествена проза и писателят, с чието име е свързано създаването на първия модерен роман в норвежката литература — психологическата книга „Глад“, издадена през 1890 година. Творчеството му носи усещане…
След представление в Народния театър Атанас Далчев решава да изпрати една млада дама до дома ѝ. Вървят по улица „Бенковски“ и вместо за пиесата от Херман Бар двамата си говорят за това, което Далчев е прочел през…
Александър Балабанов рецитира стихотворението си „Искри“: Това е единственият запис на гласа на професора, който се съхранява в архивите на Българското национално радио. В мемоарната си книга „И аз на тоя свят“ Александър Балабанов разказва, че създава…
В детската градина На всеки, който слуша, му дават жълта круша. И всеки вече слуша, за да получи круша. Но круша подир круша — дойдоха ни до гуша! И никой пак не слуша, макар че дават круша.…
Името на Добри Войников въплъщава изцяло значението на думата деятел. Той е от онези възрожденски дейци, които по мисионерски трябва да разгърнат многопластово потенциала си, за да подпомогнат изграждането на българската идентичност — той е възрожденски учител,…
Акад. Михаил Арнаудов (5 октомври 1878 – 18 февруари 1978 година) е един от най-видните представители на съвременната българска наука – славист, литературен историк и фолклорист. Той въвежда нов, комплексен изследователски подход в българската фолклористика. Фолклористика и…