Ирландският драматург Бърнард Шоу, „този митологичен образ – наполовина коварен сатир, наполовина бог“, както го определя Карел Чапек, е политически активист и революционер, обаятелен оратор, артист, анализатор на събитията от края на XVIII до средата на XIX…
100 години Национална музикална академия На 21 юли 1921 година цар Борис III издава указ №145, с който се поставя началото на Държавната музикална академия. Един век по-късно едва ли има музикант у нас, чието професионално израстване…
В една щастлива утрин в Слънчев бряг, през 1970 година, след триумфа на „Златният Орфей“ тя се усмихва, усмихва, усмихва… Радостна заради композиторите, които са ѝ гласували доверие. Тогава с песента „Повей, ветре“ Паша Христова грабва статуетката…
400 години от рождението на класика Жан дьо Лафонтен (8 юли 1621 – 13 април 1695) е роден в град Шато Тиери, център на едноименното херцогство в Североизточна Франция. Там баща му оглавява стопанската дейност по горите,…
„Марги беше една от ученичките, които правеха впечатление още от балетното училище. Не със своето прилежание, а със своята емоционалност и разбиране за отделните стилове, специално при характерния танц, който аз ѝ преподавах“ – споделя една от…
„Музика от извора, която никъде другаде не можеш да чуеш“ – това е сърцевината на съхранените автентични фолклорни мелодии в изпълнение на прочутия хор „Мистерията на българските гласове“, които световноизвестният композитор Красимир Кюркчийски обработва „хармонично, за да…
Държавник с огромен принос в решаването на българския национален въпрос В историята на България има личности, които обединяват националните стремежи на няколко поколения българи. Такава личност е и Марко Балабанов. Неговата обществено-политическа дейност е свързана с две…
„Тя стоеше на сцената като пламък – с развени коси, с огън в очите, с непримирим характер... Носеше такъв метежен дух, такава вътрешна сила, че съумяваше да завладее публиката. Играеше героини, които не се примиряваха с тихото…
„Беше изключителен музикант, а звукът, който изваждаше от неговата дървена флейта беше необикновен. Дълбок, тембрист, чист. Фразирането му беше най-естественото нещо, което съм чувала. Както се говори на близък човек. Той казваше: „Когато допреш флейтата до устните…
„Човек започва винаги от белия лист… и трябва така да стане, че да се потопи в текста. И колкото по-дълбоко се потапя човек в текста, толкова по-добре се усеща, като плувеца, който трябва себе си да привикне…