Първите си уроци по пиано получава от баща си – композитора Анастас Стоянов, който от родния Шумен го изпраща в Цариград, за да продължи клавирното си образование, а след това младият и талантлив Андрей Стоянов учи във Музикалната академия във Виена и през 1914 г. се завръща в България. Тук той поставя началото на българската клавирна школа. До 1922 г. е преподавател в Държавното музикално училище, а впоследствие и дългогодишен професор в Държаната музикална академия. Със своята преподавателска, концертираща и композиторска дейност акад. Андрей Стоянов (23 март 1890 – 29 септември 1969) се нарежда сред най-авторитетните личности на българския музикален XX век. В запис от 1965 г. академикът говори за развитието на клавирното изкуство у нас:

През 1933 г. основава Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика“. От 1950-а завежда катедрата по пиано в Академията и едновременно с това ръководи музикално-педагогическата секция на Института по изкуствознание към БАН. Създава пиеси за пиано, камерни произведения, солови и хорови песни и др. Пише научни трудове в областта на клавирната теория и музикалната естетика. По негово предложение заедно с Владимир Аврамов изпълняват за първи път в България 10-те сонати за цигулка и пиано на Бетовен. Акад. Андрей Стоянов работи неуморно и изисква от учениците си пълна отделеност на пианото. През неговата школа преминават плеяда наши творци. Преподава и на брат си – композитора Веселин Стоянов, с когото често изнасят концерти в домашни условия.

Андрей Стоянов даде своя принос като педагог, като концертиращ артист, като публицист, като теоретик и изобщо като човек, който живееше с работата и чрез работата. (Петко Стайнов, 1975 г.)

Той беше изискан човек, добре облечен и винаги учтив с хората… Правеше впечатление и беше строг като учител. (Любомир Пипков, 1972 г.) 

Андрей Стоянов е една от големите основополагащи личности в много области на нашата клавирна теория, педагогика и практика… При неговата дейност основополагащата функция напълно и щастливо се покрива с голямото равнище, с голямото качество. (Богомил Стършенов, 1975 г.)

Той работеше неуморно и изискваше от учениците си пълно отдаване на пианото. От него можеше да се научи много… (Димитър Вълчев, 1994 г.)

С изключителна признателност към своя „незабравим“ преподавател по пиано говори и Блага Димитрова. Именно акад. Стоянов я въвежда в стихосложението и тя започва да възприема неизменните връзки между словото и музиката. Писателката е убедена, че благодарение на неговите уроци „поема хармонията на света“. В запис от 1987 г. Блага Димитрова рецитира стихотворението си „Хармония“, посветено на нейния учител:

Българското национално радио изиграва съществена роля в популяризиране на творчеството на акад. Стоянов. И до днес в Златния фонд се съхраняват ценни записи с негови изпълнения и изпълнения на негови творби. През 30-те години на миналия век по Радио София звучи създадената от него вокална музика със съпровод на пиано по стихове на П. Славейков, Н. Лилиев, П. Яворов и др. От ефира на Радио София прозвучават и 10-те сонати на Бетовен. Освен като пианист акад. Андрей Стоянов е канен и като радиолектор. Първата му сказка е „Лист – човекът и музикантът“, придружена от изпълнения на творби от големия унгарски композитор. Така радиоефирът се превръща в сигурно средство при осъществяването на мисията на акад. Андрей Стоянов в създаването на съдържателно, пълноценно и прогресивно изкуство.