Едно явление, което не може да се подмине, когато става дума за музикалните формации на БНР, е струнният квартет „Аврамов“. Историята на този състав е свързана изобщо с българската музикална култура. Това е явление не само защото музикантите, които го създават, са пионери в един „капризен“ жанр – камерната музика, а и защото посвещават живота си на артисти на това дело.
Започва тази история още през 1935 г., когато даровитият цигулар Владимир Аврамов основава първата струнна формация у нас. Това е и първоначалният състав на квартет „Аврамов“. Интересно е да се отбележи, че в него втора цигулка свири наскоро завърналият се от специализация в Германия млад композитор Марин Големинов. В този състав тогава са още виолистът Стефан Сугарев и виолончелистът Георги Константинов. В дневника си Големинов пише: „И четиримата сме добри приятели, нещо, което е много важно при съвместна работа. Излизахме няколко пъти пред публика и вече претръпнахме. За тази година имаме редица концерти по радиото.“
Става така, че през лятото на 1938 г. Стефан Сугарев и Георги Константинов заминават на специализация в чужбина. Тогава вече Владимир Аврамов основава новата формация на квартета, чийто състав остава непроменен близо 40 години. Това са: Владимир Аврамов – първа цигулка, Стоян Сертев – втора цигулка, Стефан Магнев – виола и Константин Кугийски – виолончело. Владимир Аврамов споделя: „Решихме да го наречем „Български струнен квартет“, за да може навсякъде, където отидем – както и ходехме в много страни, да се афишираме като „български квартет“. Първото ни желание беше да свирим колкото може повече родна музика. Безспорно, по онова време нямаше толкова много произведения от български автори, но искахме да стимулираме нашите колеги и приятели композитори да пишат за този жанр.“
И наистина самото съществуване на квартета и, разбира се, настоятелността на Аврамов вдъхновява мнозина от българските композитори да напишат камерни произведения, чиято премиера е дело на „аврамовци“. Така впоследствие в класическия фонд на родното музикално наследство, в частност в богатия „Златен фонд“ на БНР, трайно остават десетки творби от Любомир Пипков, Марин Големинов, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, Боян Икономов, Асен Карастоянов, Константин Илиев… А до 1944 г. винаги в четвъртък вечерта в ефир за звучали изпълненията на „Български струнен квартет“, които са еталон за камерно музициране, висока инструментална и ансамблова култура.
През 1948 г. съставът е утвърден като първия щатен Държавен радиоквартет „Аврамов“ и в този си вид се изявява активно до октомври 1974 г. Ясно е, че през четирите десетилетия на съществуването му основен двигател и вдъхновител е бил неговият т. нар. примариус, ако използваме чуждицата за ръководител, проф. Владимир Аврамов. Той е не само изключителен цигулар, но и педагог, заради когото българската цигулкова школа може да се гордее с изпълнители и преподаватели като Боян Лечев, Емил Камиларов, Георги Бадев, Ангел Станков, Йосиф Радионов, за да споменем някои от тях, но далеч не всички. Но какъв човек е бил Владимир Аврамов? За това, разбира се, най-добре може да разкаже неговият син, диригентът проф. Божидар Аврамов.