Стефан Икономов оставя значима следа в историята на българската музика с яркия си талант на пианист, композитор и педагог и с впечатляващата си ерудиция. Роден е на 8 май 1937 г. в Сливен. Негови учители са известната пианистка и клавирна педагожка Катя Казанджиева, проф. Парашкев Хаджиев и проф. Панчо Владигеров – творци с особено силно влияние върху формирането на нашата музикална култура, които му преподават композиция. През 1960 г. Стефан Икономов завършва Московската консерватория с две специалности: пиано при големия руски музикант и педагог проф. Виктор Мержанов и композиция при проф. Евгений Осипович Меснер и проф. Анатолий Александров.

След завръщането си в България музикантът работи като асистент по хармония в Българската държавна консерватория (дн. НМА „Проф. Панчо Владигеров“), а от 1964 г. до края на живота си преподава четене и свирене на партитури. От 1988 г. е доцент, а през 1994 г., само месеци преди смъртта си, получава и професорска титла.

Творческият път на Стефан Икономов е белязан от необикновено трудолюбие, вдъхновение, посветеност на изкуството и ярки сценични изяви. Той твори предимно в областта на инструменталната музика. Произведенията му се отличават с майсторска оркестрация и архитектоника, ярка образност и звуков колорит. Композиторът е съвременен и авангарден по отношение на творческите търсения и постижения, а един от източниците му на вдъхновение е българската природа, чиято красота предизвиква у него искрено възхищение и преклонение. За сравнително краткия си живот (умира на 57-годишна възраст) Стефан Икономов създава неголямо, но оригинално и ценно творчество: множество камерни опуси, произведения за симфоничен и струнен оркестър, за пиано и орган, хорови творби, музика към театрални постановки и др. Част от богатото му и разнообразно наследство е и балетът „Хоро“ по Антон Страшимиров (1963 г.), който не е поставян. Стефан Икономов написва прекрасни страници от българската музикална култура: Соната балада (1966 г.), „Настроения“ за струнен квартет (1968 г.), Музика за две пиана и ударни (1971 г.), Концерт за пиано и оркестър (1977 г.), „Соната на дружбата“ за две пиана на осем ръце (1979 г.), „Посвещение и шега“ за клавирно трио (1981 г., с тази творба композиторът се представя на прегледа „Нова българска музика“ през 1982 г.), Симфония за струнен оркестър (1982 г.), „Образи“ – 4 пиеси в памет на Добрин Петков (1987 г.), Музика концертанте за две пиана, щрайх и два бонгоса (1990 г.) и др. Произведения на Стефан Икономов са излъчвани и изпълнявани в радиопредавания, на концерти и фестивали в Испания, Мексико, САЩ, Франция, Русия и Япония.