Новата сграда на Народната библиотека, открита през 1953 г.stara-sofia.com
Новата сграда на Народната библиотека, открита през 1953 г.

На 11 май, когато Българската православна църква почита Светите равноапостоли и славянски първоучители Кирил и Методий, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – най-старият културен институт в следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека у нас, отбелязва своя патронен празник. Вече повече от век тя е жизнено важно за страната ни духовно средище, съкровищница на българската книжнина, хранилище на националната памет и познанието. Нейната основна задача е да събира, съхранява и предоставя за ползване всички печатни и други произведения, издадени в България. Библиотеката осъществява и функции, свързани със събирането и опазването на националното книжовно културно наследство и достъпа до него. Предоставя за ползване и голям обем други информационни източници, поддържа архив на българската книга, създава и публикува национална библиография, извършва справочно-библиографски и информационни услуги. Тя е издателски, консултативен и научен център. Изключително ценните и разнообразни колекции от български, славянски, ориенталски и други чуждоезични ръкописи, архивни документи, старопечатни, редки и ценни книги като „Кириакодромион, сиреч Неделник“ от Софроний Врачански (1806 г.), „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон (1824 г.), „Болгарска граматика“ от Неофит Рилски (1835 г.); от специални издания (официални, картографски, графични, музикални, звукозаписи, диафилми и диапозитиви, микрофилми и др.); от чуждестранна литература във всички области на знанието; от публикации в чужбина на български език или свързани с България, както и преводни издания на български автори в чужбина правят Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ най-важното и голямо книжовно хранилище в България, а също така и една от най-богатите библиотеки на Балканите. В Библиотеката е събрана цялата история на писмеността ни от XI в. до наши дни. Особена ценност представляват документите от Българския исторически архив – личните архиви на Васил Левски, Христо Ботев, Георги С. Раковски, Гео Милев, Петър Дънов, а Ръкописно-документалният център, който съхранява милиони документи, е най-богатият на Балканите. Османският архив е вторият по големина в света.

Ето някои от най-важните и любопитни страници от дълголетната история на Националната библиотека. Идеята за основаване на „публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение“, принадлежи на софийския учител Михаил Буботинов. За тази цел на 28 ноември (10 декември по нов стил) 1878 г. е създадена временна комисия с председател Марин Дринов, управляващ Отдела за народното просвещение и духовните дела след Освобождението на България. Този ден се смята за рождена дата на Библиотеката. По негово предложение на 5 юни 1879 г. Софийската публична библиотека получава статут на държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. тя е настанена в сградата на Гражданския клуб на ул. „Раковски“ 131, закупена за нея. През 1924 г. Народната библиотека вече може да се похвали със значима придобивка – по предложение на тогавашния й директор Стилиян Чилингиров в нея е открит Архивен отдел, в който преминава на съхранение архивът на Българското възраждане, създаден през 1904 г. и дотогава пазен в Етнографския музей.

През 1939 г. започва строителството на нова сграда на Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на англо-американските бомбардировки над София през 1944 г. и двете й сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от талантливите архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов, чието дело са и едни от най-красивите и представителни сгради в центъра на столицата. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем, а тържественото й откриване е на 16 декември 1953 г.

През 1963 г. Народната библиотека, която в годините след откриването на новата сграда носи името на комунистическия деец Васил Коларов, е преименувана на Народна библиотека „Кирил и Методий“. На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение. От 2009 г., в съответствие със Закона за обществените библиотеки, той носи името Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

През годините нейни директори са били видни личности, културни и обществени дейци като Георги Кирков, Петко Славейков, Константин Иречек, Димитър Маринов, Илия Миларов, Стоян Заимов, Пенчо Славейков, Стоян Чилингиров, Тодор Боров и много други.

За миналото и настоящето, за богатствата на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и страстта към книгите и четенето разказва проф. дфн Боряна Христова, директор на културната ни институция в периода 1998 – 2016 г.

      Проф. Боряна Христова – запис 2012 г.

От 2006 г. на 11 май честват своя професионален празник българските библиотекари – хората с изключително отговорна и посветена работа, пазителите на знанието, националната памет и дух.