Спас Джонев (1927 – 1966) едва 18-годишен през 1945 г. постъпва в Свищовския общински театър. За два сезона изиграва 14 роли, като започва с крал Карл Моор в „Разбойници” от Шилер, а с Нил в „Еснафи” от Горки завладява софийската публика. В Народния театър дебютира с ролята на Ромео, който от романтично момче, благодарение на любовта, става мъж. В „Антигона” от Софокъл неговият Хемон е пламенният годеник, който не може да спре своята любима да избере дълга пред любовта. В ролята на лорд Горинг („Идеалният мъж” от Оскар Уайлд) с изящество изговаря авторовите афоризми. Благородник, противопоставящ се на фалша и изкуствените светски игри, с тънък психологически анализ и изключително чувство за ирония и самоирония, той изгражда един изключително обаятелен герой. В ролята на Освалд в „Призраци” от Ибсен неговият темперамент се разгръща в трагически пламъци. Младежът чувства безпомощността си, своята обреченост и горчиво осъзнава, че плаща чужди грешки. Подобен е и неговият Гастон в „Пътник без багаж” от Жан Ануи. Един човек, опустошен от войната, който трябва да се откаже от предишния си живот.

Спас Джонев е майстор на сценичния стих. Той го изговаря със своя нежен, лиричен тенор, с дълбоко разбиране на музикалността и метриката на поезията. Неговите рецитали на „Песен на песните” от Шалом Алейхем и „Легенда за греховната любов на зографа Захарий” стигат до всички краища на страната и го превръщат в жива легенда.

Текст: Мая Бениеш