От 1948 година — V отчетно-изборен конгрес на Българската комунистическа партия (БКП), дългите заседания и изслушвания на делегатите-докладчици, отразени в специално издаваните протоколни стенографски книги, започват по следния начин:
Смесен сборен хор от 250 души, съставен от хора „Георги Кирков“ при ЦК на БРП(к) и хора на Народната опера, под диригентството на главния диригент при Народната опера другаря Асен Найденов, изпълни „Интернационала и „Песен на труда“, изслушани от всички, станали прави, и изпратени с бурни и продължителни ръкопляскания.
В 16 ч. и 20 м. на сцената излязоха членовете на Политбюро на ЦК на БРП(к) другарите Георги Димитров, Трайчо Костов, Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов, Георги Чанков, Добри Терпешев и Георги Дамянов, посрещнати със ставане от всички присъствуващи с бурни и продължителни ръкопляскания и възгласи „Ура! и с продължително скандиране: „Димитров!*, „Димитров!*, „Димитров!*
В 16 ч. и 30 м. на трибуната се яви членът на Политбюро на ЦК на БРП(к) другарят Васил Коларов, който откри конгреса:
„Другари и другарки делегати!
От последния редовен конгрес на нашата партия през 1922 година до днес минаха повече от 26 години — години, преизпълнени с люти борби, частични успехи и временни поражения, увенчани с величавата победа на 9 септември 1944 година, която завинаги и окончателно изтръгна властта из ръцете на монархизма и капитализма и я предаде в ръцете на трудещите се, сплотени в Отечествения фронт, под ръководството на нашата славна партия. (Бурни ръкопляскания.)
Първата наша дума в тоя тържествен час е за нашите учители, които в периода между двата конгреса се разделиха от нас, за храбрите борци от великата комунистическа армия, които паднаха сразени на своя боен пост и със смъртта си допринесоха за нашата победа.
На 21 януари 1924 година световният пролетариат се раздели с великия Ленин, създателя на Болшевишката партия, организатора на Октомврийската социалистическа революция и основателя на Съветската държава, продължителя на делото на Маркс и Енгелс, което той обогати с нови открития, източник на светлина и разум, великия и безсмъртен учител на трудещите се от целия свят.
Да почетем неговата памет! (Всички стават. Една минута мълчание.)
В жестоката схватка с фашизма от миналия конгрес насам, в боевете срещу хитлеристките пълчища и през Отечествената война загинаха геройски безброй членове на нашата партия и доблестни синове и дъщери на трудовия народ. Много от тях обезсмъртиха имената си като бойци в славното Септемврийско въстание в 1923 година, хиляди паднаха жертва на фашистката мъст. През грозните априлски, майски и юнски дни на 1925 година озверялата фашистка паплач разреди нашите редове, като подло изтреби в полицейските тюрми и зандани или изпрати в „неизвестност“ цяло поколение от социалистически борци, ценен морален капитал на нашата партия.
Да почетем тяхната памет! (Всички стават. Една минута мълчание.)
Другари и другарки. През изтеклия четвърт век от миналия конгрес на партията до днес в нашата страна станаха коренни изменения, които засегнаха не само нейния външен облик, но и самите основи на нейния държавен, социален и стопански строй. 9 септември откри нова ера в историята на българския народ. България днес е народна република и стои непоколебимо в лагера на антиимпериалистическия фронт. (Ръкопляскания) Тя е привърженица на мира и на международното сътрудничество. Под ръководството на нашата партия тя пристъпи към строителството на социализма. Петият конгрес на нашата партия, който ние откриваме днес при изключителния интерес на целия български народ, е повикан да начертае главните линии на политиката на нашата Народна република в преходния период към социализма. (Бурни ръкопляскания)“
Следват докладите на членовете на Политбюро на партията. Едно от тези изказвания на Антон Югов (от VI конгрес на БКП) е съхранено в историческия архив на Българското национално радио (БНР) през 1954 година. В този доклад за постиженията на държавното социалистическо стопанство се отчитат редица постижения и се прави „самокритика“ на пропуските и „неуспехите“, които са забелязани и набелязани за отстраняване. Поставят се „за изпълнение“ и „по-високите“ морално-естетически“ и индустриално-стопански цели. От това изказване се раждат и култовите лозунги за „преизпълнение на петилетката за четири години“ и „да издигнем на по-голяма висота работата на партията като село“:
Комитата комунист
Преди 120 години в Ругуновец (Карасуле, Османска империя) се ражда Антон Танев Гьошев (Югов), племенник на Иванчо Карасулията, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и на Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК), който е брат на майка му Анна Урджанова. След Балканските войни семейството се преселва в Дедеагач, а после в Гюмюрджина. След Първата световна война, когато Гюмюрджина е отнета от България, семейството се устоновява в Пловдив.
След като завършва прогимназия Антон започва работа в тютюневата промишленост. Приет е за член на Българския комунистически младежки съюз (БКМС), а след това и на БКП. Участва в дейността на нелегалната БКП в пловдивско, както и в прокомунистическата Вътрешна македонска революционна организация (обединена) (ВМРО), на която е секретар с псевдоним „Рашко“. Издадена му е смъртна присъда от последователите на Ванче Михайлов (михайловисти) и той е принуден да се движи с охрана. За негов охранител е назначен Иван Козарев, бъдещият първи партизанин на България.
Заедно с други комунисти Антон заминава на двугодишно обучение в Международната ленинска школа в СССР (Съюз на съветските социалистически републики), а след завръщането си в България става член на ЦК на БКП и на Политбюро на ЦК. През 1940 година организира и ръководи стачката на тютюноработниците в Пловдив. На следващата година е интерниран в лагера „Гонда вода“, откъдето успява да избяга и отново се включва в партизанското движение като ръководител на Военната комисия при ЦК на БКП. Година по-късно вече е осъден задочно на смърт в процеса срещу ЦК на БКП.
След завземането на властта от Отечествения фронт (ОФ) на 9 септември 1944 година е назначен на поста вътрешен министър и участва активно в репресиите срещу противниците на новата власт. За новия министър на вътрешните работи Антон Югов говори полковникът от запаса Асен Сурдолов, участник в Деветосептемврийския преврат. Той разказва и за „непознатия другар“ (Тодор Живков), който се ръкува с партизаните от трета бригада на отряд „Чавдар”:
Преди да оглави българското правителство, Антон Югов заема министерски постове във всички кабинети след Деветосептемврийския преврат — министър на вътрешните работи в двете правителства на Кимон Георгиев. Следват назначения за министър на вътрешните работи и изповеданията в двете правителства на Георги Димитров, министър на промишлеността в кабинета на Васил Коларов. Неговата реч, в качеството му на министър на промишлеността при откриването на Азотно-торовия завод „Сталин“ и ТЕЦ “Марица-изток”, е съхранена през 1951 година във звуковия архив на БНР.
За значимостта на неговата работа, която се състои в разпореждания не само към подчинените му, но и към другари, които ще бъдат назначавани на висши административни постове, свидетелства и писателят Петър Славински — първият столичен кмет, който разказва как Антон Югов „ми възложи да отида и да поема управлението на града с изричното указание, че от мене се иска всичко… да бъде в пълен ред”. Записът е съхранен в Архивния фонд на БНР през 1979 година:
Като подпредседател на Министерския съвет в правителството на Вълко Червенков и негов близък човек, след Априлския пленум през 1956 година Антон Югов заема поста министър-председател и осъществява т.нар. „плавна смяна“ на ръководството в НРБ.
Югов ръководи и опитите на държавната пропаганда да отклони вниманието на обществото от причините, довели до избухването на Унгарската революция. По време на „спонтанно” организирания митинг на софийската младеж „против империалистическата агресия, за мир и социализъм“, пред мавзолея на Георги Димитров, на 1 декември 1956 година, говори министър-председателят Антон Югов, който заявява, че „изстъпленията на контрареволюцията в Унгария удариха на камък“. Митингът е излъчен на живо по БНР:
След като получава одобрение в СССР Тодор Живков обявява Югов за „родоначалник за нашите условия на извращенията“ (евфемизъм за терора в първите години на комунистическия режим). С мотива „груби нарушения на социалистическата законност и антипартийна дейност“ Югов е отстранен от всички ръководни държавни постове, както и от Народното събрание, а след това е изключен и от партията. За този превратен момент от неговата бурна кариера, в навечерието на VIII конгрес на БКП, говори журналистът Магдалена Гигова:
През 1990 година Антон Югов е реабилитиран и членството му в партията е възстановено. Носител е на званията “Герой на социалистическия труд” и “Герой на Народна република България”.