„Драматургията на сцената минава през действието на оркестъра, както музикалната драматургия е неразривно свързана с действието на сцената. Тук изглежда сe крие тайната на прекрасните оперетни спектакли под палката на Чанчето. Той е на пулта. Ние, артистите, горе на сцената, сме спокойни.“ С тези думи оперетният артист Коста Райнов описва диригента на „Кооперативния театър“ Илия Стоянов-Чанчето.
Оперетният диригент
Неговият професионален подход като диригент и режисьор, както и пословичната му педантичност, постоянство и упорита работа оформят житейския му път, който в продължение на пет десетилетия е посветен на развитието на оперетното изкуство в България. При него артист, диригент и режисьор са едно – Илия Стоянов-Чанчето живее и се вълнува заедно с изпълнителя, и ръководи оркестъра с неспокойното дръзновение на обаятелен творец.
„Когато се каже Чанчето – все едно се казва оперетата.“ С тези думи директорът на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ Арсений Лечев приветства на сцената именития диригент. В чест на неговия 60-годишен юбилей и 40-годишната му творческа дейност към Илия Стоянов-Чанчето се обръщат още Димитър Сагаев и Мими Балканска. Документален запис от тържествения концерт е съхранен в Златния фонд на Българското национално радио през 1958 година.
В апогея на своята славна кариера Илия Стоянов-Чанчето продължава да живее и да се вълнува с изпълненията на оперетните артисти. Той не просто отмерва някакво „мъртво“ темпо, а сякаш рисува дръзките музикални картини, които оживяват на сцената. На този концерт Чанчето отново дирижира хора и оркестъра на Държавния музикален театър в една от любимите на публиката оперети „Царицата на чардаша“ от Имре Калман.
В своето слово, посветено на любовта му към оперетното изкуство, с думи на признателност към артистите, колегите и публиката се обръща и силно развълнуваният диригент.
В дългата си и плодотворна диригентска дейност Илия Стоянов-Чанчето дирижира над 200 оперетни спектакъла – класически, нововиенски и много съвременни. В „Кооперативния театър“ премиерните постановки следват една след друга, почти всеки месец: „Царицата на чардаша“, „Баядерка“, „Фраскита“, „Чучулигата“, „Последен валс“, „Птицепродавецът“, „Страната на усмивките“ и много други. През 1939 година (когато „Кооперативният театър“ престава да съществува) Илия Стоянов-Чанчето поставя оперетата от гражданската война в Русия „Сватба в Малиновка“, която отначало е забранена от Министерството на просветата, а той е привикван в дирекцията на полицията, предупреждаван и арестуван. Независимо от опитите да бъде спряна премиерата на първата руска оперета в България, тя е осъществена.
За неговото умение да работи с лекота с оркестрантите музикалните критици пишат: „Маестро Стоянов се изправя на диригентския пулт и прозвучава умело нюансираната увертюра. Завесата се разтваря, очилата му проблясват към сцената, където започва магията на спектакъла. С вещата си ръка той подава сигнал към певицата или певеца, хорът получава лек знак за влизане – лявата му ръка командва силата и изразителността на оркестъра, докато дясната следи умело певеца, защото в това умело следене се крие едно от големите качества на Чанчето. Той не дирижира метрономно, а приема темповите тълкувания на певците, за което всички го обичат.“
Капелмайсторът с колелото
Пътят на маестрото започва от родната Варна, където още като ученик сам се научава да свири на китара, окарина, мандолина и цигулка. Родителите му го изпращат да продължи образованието си във Френския колеж-пансион в Одрин, където той свири на тромпет в духовия оркестър. През 1905 година семейството му се премества да живее в София, където Илия учи във Втора мъжка гимназия. Той продължава да свири в гимназиалния оркестър, но вече като първа флигорна. В тези години съставът е ръководен от изтъкнатия музикален педагог проф. Димитър Радев, който му предоставя диригентската палка и го окуражава да учи музика. Освен в училище Илия посещава и частната музикална школа на композитора Димитър Хаджигеоргиев.
Освен любовта към музиката Илия Стоянов има и друга страст – колоезденето. Когато избухва Балканската война той се записва във войската като колоездач. За проявената от него храброст в битката при Люлебургас е награден с войнския кръст за храброст. По време на своята военна служба през 1914 година, в VI допълняваща дружина, Илия Стоянов-Чанчето се явява на изпит пред строгата музикалната комисия в състав: маестро Георги Атанасов, Добри Христов и Алоис Мацак, които го избират за капелмайстор на гарнизонния оркестър, който ръководи до 1918 година.
Една случайна среща с режисьора и основател на „Свободния театър“ Петър Стойчев определя завинаги неговото бъдеще – оперетния театър. Той кани Чанчето за диригент на първия оперетен театър в България. Четири години по-късно Илия Стоянов-Чанчето, заедно с Асен Русков, Ангел Сладкаров, Мими Балканска, Матю Македонски основават „Кооперативен оперетен театър“. Тази част от биографията на маестрото става известна за първи път пред публика едва през 1968 година, когато се чества неговата 75-а годишнина и 55 години творческа дейност.
В тържествената вечер маестро Стоянов отново дирижира своя смесен хор и оркестър, с които представя популярната оперета „Птицепродавецът“ от Карл Целер.