„Най-забележителното дело на Кирил и Методий е създаването на първата славянска азбука – глаголицата – една нова и съвършена азбука, съобразена с всички фонетични особености на славянския език. Кирилицата не би могла да се появи без образеца и опита на глаголицата” – твърди проф. Донка Петканова и показва, че ранните творби за Кирил и Методий са по-близки до историческата истина, отколкото по-късните произведения, където образите им се митологизират и превръщат в легенда.
Тя е потомка на тракийския Петканов род, от който е големият ни творец Константин Петканов – братовчед на бащата на Донка. Неговата съпруга Магда Петканова, поет, драматург и сценарист е значимо име в нашата драматургия.
Донка Петканова (15 август 1930 – 18 март 2016) е родена в Бургас, но до петгодишна възраст живее в Жеравна, където майка ѝ жеравненката учителства. Средното си образование завършва в Бургас, но планината и Жеравна остават в сърцето ѝ завинаги. Там, освен че се връща за отдих, кипи и трескава писмена дейност.
През 1948 г. Донка е приета във Филологическия факултет на Софийския университет. Завършва висшето си образование през 1952 г. Става първият председател на кръжока по стара българска литература, ръководен от проф. Петър Динеков. Тук тя пише и първите си доклади и реферати, които не остават незабелязани и професорът я поощрява за научноизследователска дейност. Излиза конкурсно място за аспирантура (днес докторантура) по стара българска литература и Донка Петканова кандидатства. След успешно положен изпит, класиране на първо място, тя е назначена за аспирант по старобългарска литература. Защитава дисертацията си „Дамаскините в българската литература” през 1957 г. и една година след това е назначена за редовен асистент на проф. Динеков в катедрата по българска литература. Петканова тръгва по пътя на една трудна наука – медиевистиката (от лат. наука, която проучва историята на средните векове), работи сериозно и вглъбено. Защитава и докторска работа – „Апокрифна литература и фолклор”. От 1980 г. е професор, основоположник и завеждащ новосъздадената Катедра по кирилометодиевистика при Факултета по славянски филологии. Катедрата е единствена в света и се занимава с проблемите на старобългарския език, на историята на старобългарския език, на старобългарската литература. Особен акцент се поставя върху епохата на Кирил и Методий – тяхното дело, значението и последиците му, културното обкръжение, учениците им и кирилометодиевската проблематика в по-късните векове.
„Когато станах аспирантка, сама започнах да уча и история. Две години и половина чрез уроци изучавах старогръцки език и отчасти – византийски. Запознах се и с трудове по палеография – наука за ръкописната книга. Като прибавим и старобългарския език, византологията… Специалист по всичко не мога да бъда, но самообучението продължава – през всичките години на работа. Винаги ми е интересно!” – оправдава жаждата за развитие Донка Петканова.
В центъра на вниманието и дейността на проф. Петканова са проблемите на старобългаристиката, но заедно с това се занимава с фолклористика, изследва връзките между фолклора и литературата, както и българо-гръцките литературни връзки, работи по теми от възрожденската литература. Проследява постепенното преминаване от стара към нова литература, влиянието на гръцката литература през XVII – XVIII в. върху българската. Тя променя представите ни за старобългарската литература – като една застинала старина, представя я като естетика в движение, със свои закони, със свои художествени завоевания, със своя поетика.
Проф. Петканова говори за старобългарските писатели, тяхното родолюбие и историческо съзнание, които ѝ доставят удоволствие като учен и ѝ носят национална гордост като българка – запис 1989 г.:
Автор е на десетки научни и научно-популярни книги. Сред тях са: „Въпроси на старобългарската литература”, „Хилядолетна литература”, сборникът „Апокрифи”, съдържащ преводи на съвременен български език, „Константин-Кирил – денница на славянския род”, „Черноризец Храбър”, „Презвитер Козма”, „Безсънни нощи”, „Разноликото Средновековие”, „По книжовния друм на миналото”, „Животът на Александър”, „Средновековна литература”, „Старобългарска литература IX – XVIII в.”, претърпяла четири издания (1986-1987, 1992, 1997, 2001), от която се учат няколко поколения студенти, преподаватели и изследователи.
Многобройни са българските възпитаници на проф. Петканова. С човеколюбивата широта на планинеца и със загрижеността на всеотдайния учител тя общува със студенти, докторанти, колеги. Незаменим ръководител, помощник, събеседник, тя е търсена от всички – от млади и от авторитетни учени, защото е полезна както със знанията си, така и със заразяващия оптимизъм и с работохолизма си.
„Проф. Донка Петканова беше не само създател на Катедрата по кирилометодиевистика, тя беше душата и спойката на това уникално университетско звено, събрало в себе си хора с различен научен профил и различни характери. И ние, нейните деца, защото тя се обръщаше по този начин към хората от моето поколение, а и към тези, които дойдоха след нас, като всички деца наивно вярвахме, че тя ще е винаги с нас. Тя беше онзи праведник, онзи добродетелен дух, без който нито една човешка организация не може да устои на превратностите на времето. Проф. Петканова беше мъдра и силна жена, здраво стъпила на земята, събрала в себе си най-добрите черти на българката – обич към семейството, уважение към живота, чувство за дълг и преклонение пред миналото. И тези качества тя беше поела с майчиното мляко в обичната си Жеравна, в която често се връщаше.” – си спомня за любимия преподавател проф. Анна-Мария Тотоманова.
Донка Петканова е от първите професори, положили началото на Висшия педагогически институт „Константин Преславски” в Шумен (днес Шуменски университет). Освен в него преподава и в Бургаския свободен университет. Името ѝ е известно и извън страната, където изнася лекции по български език и литература, публикува студии, книги, статии и рецензии върху старобългарската литература, апокрифите и дамаскините за делото на просветителите Кирил и Методий. Позната е на научната общественост в Берлин, Кьолн, Залцбург, Белград, Букурещ, Краков, Саарбрюкен, Гьотинген…
В запис за Националното радио от 1988 г. медиевистката разказва за настоящата си и бъдеща научна дейност, участието си в прояви в чужбина и колко задължава признанието:
През 1988 г. проф. Петканова получава Хердерова награда. Отличието е за изключителните ѝ научни постижения, допринасящи за съхраняване и умножаване на европейското културно наследство в духа на мирното разбирателство между народите. Носител е на Голямата награда на БАН (1988), Орден „Стара планина” за цялостно научно дело (2010), почетен знак със синя лента на СУ „Св. Климент Охридски”.
Старата литература за Донка Петканова е цял неразкрит свят. Усетила необикновената сила на словото му, изпълнено с възхвала и послания към другите, със силата и дълбочината на понятия като род и отечество, език, писмо и вяра, Петканова дава мълчалив обет за цял живот – да изучава, изследва и предаде книжнината, съхранила народното достойнство и светлия порив към знанието…
Още монахът Висарион в своя патерник от 1346 г. е написал: „Всяка човешка слава е като тревата. Тревата изсъхва и цветът ѝ отпада, а словото пребивава от род в род”.