От началото на 40-те до средата на 60-те години на миналия век солист в трупата на Софийската опера е една певица, надарена с рядко срещания женски глас – драматична колоратура. Серафима Динева (12 декември 1919 – 30 август 1990) е добре познато име в музикалните среди тогава и за съжаление почти непознато днес.

Родена е в руския град Казан. Баща ѝ е известният музиковед Петър Динев, който по това време преподава източна музика в местната консерватория. Серафима от дете свири на пиано, участва в постановки на детски оперети. През 1941 година завършва Държавната музикална академия като ученичка по пеене на Мара Маринова-Цибулка. Тенорът Петър Райчев открива изключителната ѝ гласова дарба – драматичен колоратурен сопран. Глас със завидна мощ и пробивност, който едновременно с това е „огромен“ по отношение диапазон и богатство на нюанси. Големият наш тенор ѝ дава основата, а след това, друг именит тенор, Илия Йосифов, възпитаник на Виенската консерватория, шлифова гласа ѝ.

Серафима Динева дебютира на сцената на Софийската опера на 29 декември 1941 година с ролята на Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Веднага е забелязана и оценена като глас с високо качество и бъдеще. Именно ария от тази опера ви предлагаме да чуете в нейно изпълнение заедно с Държавния радиооркестър под диригентството на Михаил Ангелов. Записът е от 1957 година:

След повече от обещаващото начало на кариерата си, през 1943 година младата певица е изпратена на специализация в Залцбург. Завръща се обаче предсрочно, по настояване на главния режисьор на Берлинската опера, за да участва в неговата постановка на Вагнеровата опера „Рейнско злато” в ролята на Велгунде, една от дъщерите на Рейн.

„Пеещата кукла“ – ария на Олимпия из операта „Хофманови разкази“ (Офенбах), съпровод на пиано Богдан Костов, запис 1956 година:

Така до ранното си пенсиониране през 1966 година Серафима Динева пее на сцената на Софийската опера, като сред най-добрите ѝ роли са Констанца в „Отвличане от сарая“, Джилда в „Риголето“, Норина в „Дон Паскуале“, Виолета в „Травиата“, Оксана в „Черевички“, Розина в „Севилският бръснар“, Мюзета в „Бохеми“ и др. Участва в много камерни концерти, редовно гостува на театрите в страната. Макар и не от най-популярните, Серафима Динева остава име в над 120-годишната история на българския оперен театър, с принос в развитието както на националното оперно изкуство, така и за неговото международно признание.